Унгария и Европа: Иска ли Орбан да напусне ЕС?

Унгарското председателство на ЕС приключва. Всъщност е по-оправдано да се говори за председателството на Виктор Орбан в Съвета на ЕС, защото в унгарската политика значение има единствено и само Орбан – той определя темите, той избира думите и решава всичко, дори и най-дребните административни въпроси. Шестте месеца бяха белязани от оспорваната „мирна мисия“ на Орбан в Русия, неговата борба срещу „брюкселските бюрократи“ и неговия своеобразен европейски път.

Политика на блокаж

Когато започна унгарското председателство на 1 юли 2024, в Европа вече отдавна цареше определена дипломатическа умора от Орбан. При най-важните инициативи и договорености, особено за подкрепата на Украйна, унгарският премиер бе заобикалян заради неговата постоянна политика на блокаж, с която той непрестанно създаваше проблеми.

Днес – шест месеца по-късно – може да се каже, че с оспорваните си изказвания, изяви и инициативи Орбан се постара максимално да използва председателството на ЕС, за да повиши градуса на възмущението срещу Общността. Неговите атаки срещу „брюкселските бюрократи“ достигнаха нечувани мащаби.

„Мирната мисия“ на Орбан

Страната, която е начело на Съвета на ЕС, би трябвало да се застъпва за доброто и хармонично сътрудничество между страните членки и институциите на Общността. Тя би трябвало да се грижи за последователното изпълнение на дневния ред на ЕС, да стимулира законодателството на Общността и да действа от името на всички членове. Може да определя свои приоритети, но не и да преследва собствените си интереси.

Сред обявените от Унгария приоритети бяха укрепването на конкурентоспособността на ЕС, разширяването към страните от Западните Балкани, както и намаляването на незаконната миграция. Но Виктор Орбан използва председателството най-вече за целите на своята собствена политика.

Още в началото той предприе неуговорена предварително дипломатическа инициатива за прекратяване на „славянската братоубийствена война“, както нарича войната на Русия срещу Украйна. Четири дни след началото на председателството Орбан замина за Москва и без всякаква координация с ЕС и НАТО посети руския президент Путин. Орбан нарече визитата си „мирна мисия“. Три дни по-рано той бе на първото си двустранно посещение в Киев, където очевидно също не са знаели нищо за намеренията му да отиде в Русия.

Западът като „подстрекател на войната“

„Мирната мисия“ предизвика възмущение и загриженост, тъй като Унгария всъщност няма никаква дипломатическа тежест в международен план и не е приемлив посредник за Украйна, поради дългогодишната си упорита антиукраинска и проруска позиция. Пак заради проруската си позиция Унгария вече не е смятана за надежден партньор и в НАТО. Но това не попречи на Орбан да продължи „мирната си мисия“ – само преди няколко дни той предложи след телефонен разговор с Путин „коледно примирие“ и голяма размяна на затворници.

„Мисията“ постоянно е придружавана от обвинения срещу Запада, който бил „подстрекател на войната“ – Орбан смята, че именно Западът е истинският виновник за войната, водена от Русия. Същевременно унгарският премиер редовно хвали бившия и бъдещ президент на САЩ Доналд Тръмп като „човек на мира“. Той бил и „единственият“, който е в състояние да сложи край на войната в Украйна.

„Да направим Европа отново велика“

По подобие на използваното от Тръмп мото вторият проект на Орбан бе наречен „Да направим Европа отново велика“. Оказа се, че в основата му стои създаването на националистическо-популистка група в Европейския парламент – „Патриоти за Европа“. От юли 2024 насам тя е третата по големина фракция, в нея членуват крайнодесните популисти в ЕС, включително партията „Фидес“ на Орбан, френският „Национален сбор“ , нидерландската Партия на свободата и Австрийската партия на свободата.

Този интернационал на националистите поддържа антимигрантски и суверенистки позиции. Самият Орбан казва, че „Брюксел трябва да бъде превзет“, за да бъде спасена Европа от разпада и упадъка. Всъщност обаче Орбан все по-малко се интересува от обединена Европа под каквато и да било форма. А през отминалите месеци все по-отчетливо пропагандираше концепцията за „политика на икономически неутралитет“ на Унгария.

Критики срещу „формирането на икономически блокове“

Орбан критикува ЕС за „формирането на икономически блокове“ и е убеден, че в сегашната си форма Европа не може да оцелее в глобалната надпревара. Според него бъдещите икономически центрове са Азия и държавите от БРИКС. Той смята, че като икономически по-силни те ще определят правилата в бъдеще.

Макар Орбан непрестанно да критикува Запада по морално-идеологически причини, той пледира за това Унгария като малка страна да има добри и свободни от идеология отношения с властовите и икономическите центрове в света, най-вече с Китай и Русия. Същевременно би искал добри отношения и с Турция, Беларус, Израел, Сърбия, Северна Македония, Албания и някои държави в Близкия изток – все страни, управлявани от лидери, които имат сходни виждания с неговите.

„Малка Унгария не е достатъчна“

Орбан явно не изключва вече и ревизия на европейските следвоенни граници. Той постоянно изтъква, че подобна ревизия би могла да се извърши в полза на Унгария и за това трябва да се извърши съответната подготовка. Както Орбан заяви през юли: „Стратегията за Велика Унгария“ не бива да изхожда от „малка Унгария“ – тя трябва да обхваща всички области, населени с унгарци“. „Само малка Унгария като рамка не е достатъчна“, подчерта Орбан.

В последните дни от годината председателството на Съвета на ЕС ще бъде предадено на Полша. В момента отношенията между двете страни са на исторически ниско ниво.

Автор: Кено Ферзек