Учени: Светът е изправен пред нова заплаха

Човечеството вече се е сблъсквало с войни и пандемии, а напоследък се чуди дали изкуственият интелект да бъде добавен към списъка с екзистенциални опасности. А в близко бъдеще, изглежда, ще трябва да добавим и заплахата от „огледални форми на живот“. Поне така твърдят около 40 изследователи в статия, публикувана във водещото научно списание Science на 12 декември.

Престижни учени

Изследването, озаглавено „Да се изправим пред рисковете на „огледалния живот“, има за цел да повиши осведомеността за „безпрецедентната“ опасност, която може да бъде предизвикана от появата на „огледални бактерии“. Това е форма на живот, която не съществува в естественото си състояние и която някои учени се надяват да пресъздадат.

Предупреждението трябва да се възприема сериозно: сред авторите са няколко престижни имена, като Грегъри Уинтър, носител на Нобелова награда за химия за 2018 г., и имунологът Ясмин Белкаид, който от 1 януари 2024 г. е ръководител на Института Пастьор.

Така че това е ареопаг от научни знаменитости, които говорят за риск, който до голяма степен е неизвестен на широката общественост. И все пак изследванията на „огледалните“ молекули и протеини не са нещо ново. Тези изследвания са свързани с факта, че „първоначално градивните елементи на всички форми на живот са били сглобени и са взаимодействали помежду си, следвайки определена симетрия, и никой всъщност не знае защо животът е избрал да еволюира по този начин“, посочва Пол Фриймонт, специалист по синтетична биология в катедрата по инфекциозни болести в Имперския колеж в Лондон.

От това естествено състояние на нещата е възможно да се пресъздаде „огледална форма на тези молекули или протеини с помощта на химията. Това е малко като да се създаде синтетична дясна ръка за естествената лява ръка“, обяснява Пол Макгонигъл, химик, който работи върху пресъздаването на „огледални молекули“ в Университета в Йорк, Великобритания.

Каква е разликата между двете огледални форми на една молекула? Те не се наслагват една върху друга, т.е. не могат да се съединят по естествен път. „Това е малко като да се опитваш да разтърсиш нечия лява ръка с дясната – не се получава“, отбелязва Пол Макгонигал.

Неудържима огледална бактерия?

Но не създаването на огледални форми на молекули или протеини е това, което тревожи съавторите на статията в Science. Повечето от тях дори са ентусиазирани от този научен процес. „Огледалните протеини имат терапевтичен потенциал. Те могат да се използват за създаване на по-устойчиви лекарства“, казва Олег Мелник, инженер-химик от Института „Пастьор“ в Лил.

Те могат да имат и потенциално печеливши приложения в области, които са далеч от медицината, като например… парфюмерията. „Огледалните молекули не миришат еднакво и могат да се използват за създаване на нови аромати“, отбелязва Пол Макгонигал.

Това, което кара учените, подписали статията, да се изпотят, е следващият етап. Те се опасяват от появата на „огледална форма на живот“. По-точно, те предупреждават срещу изкушението да се създаде огледална бактерия или микроб, съставен от молекули. „Освен ако не ни бъде предоставено доказателство, че подобна огледална форма на живот не представлява изключителна опасност /за всяка форма на живот, бел. ред./, смятаме, че такива организми не трябва да се създават“, предупреждават учените в Science.

Откъде идва заплахата? „Сегашният жив свят не разполага с абсолютно никакви средства за борба с тези огледални „обекти“, нито за тяхното унищожаване, нито за тяхното разграждане“, казва Олег Мелник. Имунната ни система не би могла да спре настъплението на огледалните бактерии. С други думи, една огледална бактерия или микроб, пуснати в природата, биха могли да имат „смъртоносни последици“ за заразените организми, пише The Guardian, който разговаря с един от авторите на статията в Science.

„Първоначално смятахме, че рискът е ограничен, но при по-внимателно разглеждане сега сме много притеснени“, пишат учените. Една от причините за първоначалния им оптимизъм е, че те са смятали, че огледалната бактерия няма да оцелее дълго в среда, в която няма за какво да се закачи, докато се придвижва от един гостоприемник към друг. Въпреки това те се убедили, че такъв организъм „може да намери различни хранителни вещества в животинските гостоприемници и в околната среда и следователно няма да бъде вътрешно биологично ограничен“.

Тази форма на живот обаче все още не е готова да премине през огледалото. „Доколкото ми е известно, това е изключително сложно от научна и технологична гледна точка, защото вече не става въпрос просто да се имитира молекула или малък протеин, а да се комбинират всички блокове заедно, за да се създаде нещо живо“, обяснява Пол Макгонигъл.

Значително технологично предизвикателство

Авторите на статията в Science твърдят, че първата огледална бактерия може да се появи през следващите десет години. Според тях „като се има предвид скоростта на технологичните иновации, препятствията, които може да изглеждат непреодолими, скоро може да престанат да бъдат такива“, обобщава Пол Фриймонт, който смята, че срокът от десет години е малко кратък за преодоляване на всички предизвикателства.

А защо да се занимаваме? „Колкото и да е установена ценността на огледалните молекули, причината за създаването на огледални бактерии е по-малко разбрана. И все пак това е тема, която се появява всеки път, когато присъствам на конференция по темата“, казва Олег Мелник.

От научна гледна точка може да се говори за „интерес към фундаменталните изследвания. Като се има предвид, че не знаем защо животът е избрал симетрията, а не огледалната симетрия, успехът в нейното пресъздаване може би би ни помогнал да разберем нещата по-добре“, пита Пол Фриймонт. „Производството на някои терапевтични огледални молекули е много трудно и скъпо, а наличието на огледални бактерии може да улесни работата“, казва Пол Макгонигал. Една от тези форми на живот би била съставена от голям брой молекули.

А след това е налице гордостта на учените, които знаят, че подвигът вероятно е технически възможен. И точно тук авторите на статията в Science искат да предупредят чираците на магьосника, като им кажат, че „свързаните с това рискове изглеждат далеч по-големи от ползите, които могат да бъдат получени“, казва Олег Мелник, който споделя това мнение.

Остава да разберем защо всички тези водещи фигури в света на научните изследвания са решили да бият тревога, след като по мнението на всички интервюирани експерти опасността за човечеството не е непосредствена. „Важно е въпросът да бъде поставен на масата. Научната общност е критикувана, че понякога не успява да предупреди общественото мнение достатъчно рано за възникващ риск. Сега те казват, че е спешно да се обсъди въпросът, преди да се предприемат каквито и да било действия“, обяснява Пол Фриймонт.

Те се надяват също така да накарат финансиращите научните изследвания да се вслушат в разума. „Субсидиите за научни изследвания могат да се разпределят в дългосрочен план, така че е по-добре да предупредим хората предварително за опасностите с надеждата, че финансистите ще помислят внимателно, преди да инвестират в този или онзи изследователски проект“, казва Пол Макгонигъл. Особено ако в резултат на изследването се появи микроб, който никой от известните антибиотици не може да спре, пише dariknews.bg.