Има две Русии. И за двете не знаем почти нищо

Увлечени в игра на крайности по оста русофили-русофоби, пришпорена от Путиновата агресия в Украйна, и двата лагера в България не знаят почти нищо за днешна Русия. И по-точно, за двете Русии. От Ивайло Нойзи Цветков.

Те не са непременно и изцяло градската срещу селската Русия, въпреки че и това го има. Урбанизацията у нас по соца, дирижирано или не, копираше тяхната, макар и в микроскопични мащаби, съответно и днес там бушуват оригиналните тежки културни разломи тип „Москва vs. провинцията“, а Питер гледа отвисоко, чете Ахматова и Бродски, слуша „Кино̀“ и смята всички останали по широката страна за леко простаци. В безкрайната провинция пък имат съвсем същия обидчив израз като нашия – че Москва (и Питер) не са Русия.

Но както икономически, така и цивилизационно действително има две Русии. Мой своеобразен гид в това огромно културологично тресавище е един отколешен познат от обмена в международните списания, Иля (името е сменено по изрично негово желание – б.а.). Иля е решителен представител на скрито или явно потиснатата градска интелигенция, за която настъпиха опасни времена след нахлуването на Путин в Украйна. Преди около две години той дори съвсем сериозно ме разпитваше какво и как е тук, защото не на шега се беше изплашил, че може да се наложи да емигрира. Хобито му, освен да иронизира тънко режима в достъпните му (и все още живи прогресивни) медии, включително сп. “Maxim”, чието руско издание си остава най-доброто в света, е да ме поправя благо в стил „на руски трябва да се каже еди-как си, говориш като едно време“. Аз слушам и си записвам, което го разсмива допълнително.

Никой, в нито една от наличните Русии, не мисли и секунда за България

Иля е към 42-43, живее в Москва под наем (някъде близо до „Тургеневская“, което не ми говори нищо, но явно там е добре), съдружник е в няколко фирми, включително неголяма рекламна агенция, докато бачка в международна такава (не знам как и не съм питал); може да си позволи относително „лек“ живот, защото е разведен и няма дете, но пък често и напоително се оплаква от скъпотията в руската столица. Има предвид ресторантите и клубовете. Понякога се шегувам с него, че щом изобщо е жив и дори си вее байряка сред модерната московска тълпа по заведенията, значи Путин не е чак такова чудовище; през 1936 отдавна да са го прибрали с камионетка. Той, на свой ред, псува цветисто (уви, не мога да го цитирам), но ме е донаучил на най-важното от наша гледна точка, което знаех и от свои културни изследвания преди това – никой в Русия, нито от първата, нито от втората, нито от седмата, не мисли и за секунда за България. Ерго, нашите тук тежнения и бури в чаша вода изглеждат, най-малкото, комични.

Знам, знам: подозрението е, че Путинова Русия инвестира в няколко вида пропаганда в България, а ние се дуем един на друг колко сме важни и дори се цепим политически по въпроса. Нищо подобно, приятели и съседи – обидно или не, хората от Смоленская-Сенная площадь на Садовом кольце изобщо не ги е грижа за нас (щот се занимават с разни дреболии като САЩ, Китай, Африка, бившите съветски мюсюлмански републики и т.н.). Самият Иля даже се смее и вика, че новите поколения просто не знаят къде и какво е това Болгария. Пайетаму,престанете да надценявате и „Възраждане“, и Радев, и който там смятате, че се храни от руското министерство на иностранните дела. Както и прословутия мечтан руски излаз на Проливите, заради който съществуваме като нация. Русия на Путин мисли глобално и само от време на време локално (например, ако у нас НАТО разположи ядрено оръжие).

Режимът е всичко друго, но не и глупав

Още един културен щрих: когато му говоря на български, щот, нали, уж славянски езици etc., Иля не разбира абсолютно нищичко. Толкова по въпроса за славянофилството отпреди век и нещо. Говорим на руски, въпреки че можем и на английски. Аз викам, ало, така ти се отблагодарявам отчасти за Освобождението, а той се хили и вика, да, май съм чувал, че сме ви освободили. Любезен е, няма и дума.

Време е да шокирам не само „русоробската“, но и евроатлантическата общност: от гледна точка на градската средна класа, доколкото можем да приемем, че я има (не съвсем стратифицирана), в градска Русия не се живее лошо. Разбира се, показателите са безкрайни и безкрайно относителни, но да кажем, че режимът поддържа комуналните услуги относително евтини, особено топлоподаването; има и логика, при положение че Путинова Русия все така е енергиен гигант, въпреки половинчатите санкции. Средният градски доход на месец (с всичките му там икономически условности) е около 600 евро, но не само режийните, а и храната, че и базовите услуги, са далеч по-достъпни като цени, отколкото у нас – режимът е всичко друго, но не и глупав, и широката подкрепа за него, особено сред масата, се дължи и на факта, че дотира и само той си знае как при военизирана, отчасти санкционирана икономика успява да поддържа доста поносим „уровен“ на живот. (Иля: „Тва със санкциите е пълна смешка. Западните компании намират начини да ги заобиколят.“)

Накратко, днешна Путинова Русия много прилича на един относително успешен квази-СССР за своите граждани и особено селяни, но тук идва и големият пропаганден разлом – докато градската и „метрополитен“-страна относително има кинти, останалата безкрайна част е твърдо забита в Третия свят.

Получава се нещо обратно на Ахил и костенурката: Ахил отдавна я е изпреварил и там няма нищо парадоксално в това. Ахил са малцинствените елити в Москва и Питер, плюс някои по-големи градове по принцип, докато костенурката е непроходимо бедната селска Русия. Като под „селска“ трябва да подразберем и огромна част от по-малките градове, защото простата статистика сочи, че едва 36 и нещо процента живеят извън градове (представете си колко са обезлюдени безкрайните пространства от Урал на изток). На фона на този проблем помислете и за нашия иначе справедлив плач за Северозападна България.

Но стига за това кой яде повече меки колбаси и кой – италиански салами. Ставаше дума за малката, културна, нормална, прозападна, „първа“ Русия, и насреща масовата, изцедена от каквато и да било собствена мисъл „втора“, индоктринирана от новия Путинов тоталитаризъм, в чийто исторически „умствен софтуер“ е записано, че те са Божията нация, заплашена отвсякъде от вражеския (капиталистически) Запад. И че само „батюшката“ може да ги пази.

Сталинизмът вирее и днес

Научно интересното при втората Русия е, че въпреки запазения травматичен спомен за страховито насилие от властта на Сталин, нео-сталинизмът на Путин намира страшно плодородна почва дори в умовете на млади хора. Докато централно-градската Русия е наясно с чудовищните престъпления на мустакатия спрямо собствения му народ, масата яде отровния патриотарски кекс на Отечествената война. На тях им се сервира измамно необоримия аргумент, че Сталин е символ на великата саможертва; никой и никъде не казва, че грузинският изрод е претрепал милиони свои в мирно време, преди да хвърли други милиони срещу кафявата чума. И че това е наистина немислимо постижение на великата Червена армия, подпомогната логистично от така омразния днес Запад. За второто не пише в учебниците. В тях има предимно нечовешкия героизъм при Сталинград, например, и нищо за хвърлената бадева човешка сила от страна на жуковците.

Путинова Русия преподава и изменя умствения софтуер на собствения си народ чрез елементарна квази-сталинова пропаганда – ние победихме нацизма. Да, вие го победихте, chapeau, с несравнимо най-много жертви и великото усилие на съветските народи, начело с руския, но е хубаво да се знае и за глупостта на предупредения Сталин, за „Молотов-Рибентроп“, за подялбата на Полша, за логистичната помощ от Запада и т.н. Знам – без Сталинград днес Европа можеше да изглежда далеч по-различно, даже можеше да няма ЕС; но това е супер удобно за сегашната концепция на Путин, според която Европа дължи свободата си единствено на СССР.

Хляб, мек салам и пропаганда

И сега за втората Русия, която в голяма степен едва свързва двата края, особено при сегашното военно усилие: объркани обикновени хора, възпитани в съветските ценности, които консумират основно хляб, мек телешки салам и пропаганда. Те са идеалната социална основа за войната на Кремъл. Говоренето срещу войната в Украйна е криминализирано, тоест ако си някакъв що-годе буден гражданин от примерно Омск, антивоенно настроен, не те чака нищо хубаво – нито от ченгетата, нито от самата ти общност. И тук нещо много важно – само образованите и глобализирани руснаци са тези, които могат да си позволят да изразяват открито своите възгледи. По-голямата част от хората във втората Русия никога не са напускали страната и дори не притежават документ за пътуване в чужбина. Плюс, че като по гоголевски има огромна армия от чиновници по места, които отговарят за безпроблемното функциониране на военно-политическата машина на Кремъл.

В същото време руската бизнес-общност се е заела със заместването на вноса и усилено измисля начини за заобикаляне на санкциите на Запада. Висшата средна класа и ръководствата на финансираните от държавата структури са подтиквани от висшестоящите да демонстрират лоялност към войната и го правят така, сякаш се занимават с някаква нова държавна регулация. Следователно говорим за истинска тоталитарна държава, която маскира леко насилие през национална пропаганда. Всеки, на всеки държавен пост, без непременно да е принуждаван, трябва да се „кълне“ в инвазивната война в Украйна. Да, Путин вече не праща хората от „Любянка“, за да „прибират“ хора (или кой знае, нямаме информация), а гради наново вид руска империя – с официалното говорене, което според Иля въобще не минава пред повечето хора, но те не смеят да се обадят. И това е трагедията на руските хора от втората Русия – те просто не смеят да се обадят.

В този смисъл има нов „цар“, който обаче разполага както с ракети „Орешник“, така и с ядрено оръжие. Има и още: мнозинството от сегашните руски чиновници и свързаните с Кремъл бизнесмени имат преки или семейни връзки с елитите от съветската епоха. Около 60% от управляващите страната на различни ръководни постове имат произход от средните и ниските етажи на съветската номенклатура. Тоест, СССР не се е разпаднал съвсем и това, отвратително или не, е факт.

Каква е втората Русия

Ето това е втората Русия. Тя, макар и пияна през повечето време, се уповава от зверски пропагандираната нова руска империя на Путин.

Ако променливият характер на резултатите от социологическите проучвания в едно авторитарно общество означава, че не знаем точната степен на масова подкрепа за агресията в Украйна, то знаем, че информираните и глобализирани елити в самата Русия, които се грижат руската държава да функционира без особени затруднения, подкрепят войната. Защото войната е пари.

Иля ме нарича „безнадежден циник“. Знае това-онова, за философията и разни работи, даже си говорим за една де факто трета Русия – тази на руската емиграция, принудителна или не (това също е хетерогенна група, но там – поради тактилното просветление от сблъсъка със света, особено с Първия, настроенията са предимно прогресистки или поне относително либерални.) Но за тази трета Русия – друг път, с помощта на други светли умове.

ОК, това е само Иля, ще кажете. Добре, той е по-скоро елит, но и някак епитом на днешното руско, защото като социолог и юрист по образование познава добре процесите и във Втората Русия. Ето как Соломоновата мъдрост в „Еклесиаст“ и в случая върви чудесно – който трупа познание (за Путинова Русия), трупа печал. Така че, дет вика Маяковски, простите меня, товарищ Костров. Со всей присущей мне ширью и искренностью.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.