Один в поле воин!

Досега Франция беше известна с гъшия дроб и жабешките бутчета. След последния провал на правителството на Мишел Барние бившият мимолетен министър председател Габриел Атал избърза с призив към всички „републиканци“ за образуване на фронт срещу крайната десница на Марин Льо Пен. Подобна инициатива помогна на Макрон да бъде избиран два пъти за президент и явно се изтърка. Не за всички обаче ламтящи за неговото място. На какво се основава Атал, за да определя Льо Пен като противник на „републиканската институция“, за да се самопровъзгласява за неин защитник?!

Същият този млад и амбициозен политик в първото си слово от трибуната на парламента през януари т.г. каза колко е горд да управлява страна, която има хомосексуалист министър-председател. Без да пита френското общество дали и то споделя гордостта му, Атал назначи за министър на външните работи на Франция своя любовник Стефан Сежурне, с който живееше на семейни начала.

От седем години Еманюел Макрон управлява обграден от дипломирани всезнайковци, без никакъв житейски опит, които са убедени, че с „Exel„ могат да разрешат всички проблеми на Франция. Вътрешни и външни. И в двата случая той с помощта на субсидираните медии разтварят „отбранителен чадър“.

На външния фронт Франция се противопоставя на „Руската опасност“, а вътре в страната Марин льо Пен и Жордан Бардела разпалват националистически, фашистки, крайно десни пориви. Често дори се говори за необходимост от „Санитарен контрол“ спрямо „крайно десните“. Кои са тези крайни французи, чиито брой расте от избори на избори и върху които интелектуалци и политолози сипят потоци от хули?

Това е средностатистическият френски гражданин, предприемачът, занаятчията, който става рано и си ляга късно. Който живее в съседство с многобройните гета и не желае детето му да яде бой в училищния двор, защото е белокожо. Не желае всеки докопал се до Франция емигрант да получава безплатно жилище и медицинска помощ, защото именно той – средностатистическият французин плаща сметката. Той е убеден, че интеграцията на мюсюлманите в ценностите на Франция е невъзможна. В много случаи, преставителите на тези „крайно десни“ френски граждани са потомци на полски, италиански, португалски, сръбски и български емигранти.

Липсата на смелост на Макрон и неговите хора за радикални промени във вътрешната политика увеличиха многократно броят на бюлетините в полза на Марин льо Пен. На последните избори за европарламент десницата водена от Жордан Бардела се класира първа политическа сила с 32%, далеч пред партията на Макрон. Вбесен френският президент разпусна парламента. В следващите парламентарни избори всички проучвания даваха абсолютно мнозинство на „Национален съюз“ и Жордан Бардела се изавяваше като бъдещ министър преседател. Тогава Макрон – паникьосан, заедно с „политическият му син“ – Габриел Атал измислиха „Санитарният кордон“ около „Националният съюз“.

За да не бъдат пометени от дясната вълна, възпитаникът на банката Ротшилд – Еманюел Макрон подаде ръка на антикапиталистите, комунистите и защитници на еднополови бракове! Благодарение на макроновата хитрост, първа политическа сила в настоящия парламент осъмна „Левицата“, съставена от 4 партии с различни идеологии, зад която има 7 милиона избиратели. Втори се класираха отрепките от макроновата „Резистанс“ и мекушавата десница, от която е Мишел Барние, с 6 милиона избиратели. Трети бе класиран „Националния съюз“, въпреки че зад него застанаха 11 милиона избиратели. Хулите срещу Льо Пен не спряха.

В същото време започна съдебният процес срещу нея и нейното обкръжение за преразход на пари за поддръжка на персонала на партията. Изрично бе подчертано, че никаква сума не е била похарчена за лично обогатяване. Въпреки това държавния прокурор поиска Марин льо Пен да бъде жестоко санкционирана с два милиона евро глоба, 5 години затвор и 5 години неизбираемост. Ситуацията много наподобава на ликвидирането на предишният кандидат президент Франсоа Фийон, благодарение на политическото убийство на който изникна на никому непознатия Еманюел Макрон.

Окончателната присъда на Марин льо Пен ще бъде произнесена на 31 март от 3-ма независими магистрати. На 4-ти декември „Националният съюз“ се присъедини към „Левицата“ и гласува Вот на недоверие на измисленото от Макрон правителство на Мишел Барние, което не разполага с никакво мнозинство. Ясно е като бял ден, че този вот не е срещу Барние, а е предназначен срещу Макрон. Предполага се, че обявената вече кандидат предидентка на Франция, с нейните 30-40% избиратели ще направи всичко възможно настоящият президент да приключи мандада си предварително.