Западът се събуди твърде късно от сладкия си сън за Путин

Изправен пред новото ускоряване на войната в Украйна, Западът се бори да даде твърд и единен отговор на Владимир Путин. Изправени пред нови заплахи от руския президент, който предупреждава, че сега може да ги удари директно, западните държави се колебаят по отношение на Украйна: между повторна подкрепа, но с ограничения (Джо Байдън), устни обещания (НАТО, Франция, Обединеното кралство и Швеция) и „предпазливост“ (Германия). Това пише за френския всекидневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

От началото на войната през февруари 2022 г., под маската на единство и твърдост, Западът помогна на Украйна военно, като постоянно натискаше спирачката, доставяйки твърде малко и твърде късно оръжията, които можеха да позволят на Киев да направи разликата срещу Русия. Страхувайки се от ядрената заплаха, размахвана от Кремъл, и страхувайки се от поражение за Русия, смятано за толкова опасно, колкото и нейната победа, западните държави приложиха към конфликта политика на сдържаност и половинчати мерки, което позволи на Украйна да устои и да оцелее, но не и да победи.

Те се колебаеха и отлагаха дълго време, преди да осигурят танкове, ракети с голям обсег и изтребители-бомбардировачи на своя съюзник, който се разпадаше под атаките на путиновия империализъм. Някои обещания не бяха спазени. Някои проекти за доставка не бяха успешни. „Не успявайки да даде на украинците средствата да спечелят в началото на войната, Западът днес се оказва изправен пред конфликт, който е по-труден и по-опасен за спиране“, обобщава френски дипломат, който би искал да види в Европа “ повече действие“ и „по-малко думи“.

Преходен период

Сега е още по-трудно, защото украинските сили се намират в опасна отбранителна позиция и защото навлизането на сцената на 10 000 севернокорейски войници заедно с руските войски промени ситуацията чрез интернационализиране на войната. Владимир Путин, който също получи подкрепа от Иран и Китай, несъмнено е прав, когато предупреждава западняците, че войната е станала „глобална“. По-опасно е, защото преизбирането на Доналд Тръмп, който обеща да сложи край на войната, без да казва как, хвърли мъгла от несигурност върху света, която предизвиква паника, страх или крайни реакции.

Във всички войни обявяването на вероятни преговори води до надпревара в периода преди започването им между различните страни, които искат да спечелят силна позиция на масата за преговори. Тук тенденцията е допълнително изострена от двумесечния преход във властта между бившия президент Байдън и новоизбрания Тръмп. Така че Владимир Путин ускори войната си, за да наложи своето предимство и използва ядрена реторика, а след това и нова балистична ракета със среден обсег, предназначена да носи ядрена бойна глава, за да възпре западната помощ за Украйна.

Изправен пред тези нови развития, Володимир Зеленски призова международната общност да „реагира“ след изстрелването на руската балистична ракета, което според него увеличи „мащаба и бруталността“ на войната между двете страни. „Трябва да окажем натиск“, каза той. Русия трябва да бъде тласната към истински мир, който е възможен само със сила. Но за момента няма силна реакция.“ От началото на войната обаче повечето от червените линии, постановени от Владимир Путин, бяха прекрачени една след друга, без да предизвикат непропорционална реакция от страна на Кремъл.

Експертите отбелязват, че Русия не разполага с достатъчно войски, за да разшири конвенционалната си война към европейските страни и че Путин знае, че режимът му няма да оцелее, ако предприеме стъпката на тактическата ядрена бомба. „Нито изстрелването на ракетата „Орешник“, нито речта на Владимир Путин в четвъртък представляват значителна промяна в ударните способности на Русия или във вероятността тя да използва ядрени оръжия“, анализира Институтът за изследване на войната (ISW).

Изкушението на мира

Но днес, изправени пред Доналд Тръмп, който иска да сложи край на войната и да прехвърли нейното управление и финансиране на Европа, западните столици все още се колебаят какви действия да предприемат. На думи твърдостта винаги е една и съща. Министърът на отбраната на Швеция обеща, че никой „няма да бъде уплашен от провокациите на Русия“. Говорителят на НАТО обеща, че новото развитие „нито ще промени хода на конфликта, нито решимостта на съюзниците на Алианса да подкрепят Украйна“. В съвместна колона, публикувана във Le Figaro, външните министри на Франция и Великобритания предупредиха, че Париж и Лондон няма да позволят на Владимир Путин да „пренапише принципите на международните отношения“ и че ще му попречат да „постигне целите си в Украйна“.

Но докато украинците губят позиции в Донбас всяка седмица, някои европейци, очаквайки завръщането на Доналд Тръмп и неговите обещания за разединяване, отново са изкушени от политиката на умиротворяване. Дори преди важният дебат за естеството на гаранциите за сигурност, които Западът трябва да предостави срещу Русия, да е наистина открит… Разделена, разтърсена от политически или бюджетни кризи, парализирана от идеята да се окаже сама в управлението на кризи, без САЩ, твърде свикнала с мира и дипломацията, Европа все още се бори да се адаптира към един нов свят, който основно се управлява от баланса на силите. Съдбата ѝ в следващите години обаче ще зависи от изхода на войната в Украйна.