Може ли Тръмп да предотврати Трета световна?

Новоизбраният президент Тръмп казва, че бързо ще прекрати войната в Украйна, но какво ще стане, ако предишната му неуспешна нетрадиционна дипломация се провали отново? Доналд Тръмп казва, че не иска война, но ако дипломацията му не проработи, той може да няма избор, тъй като противниците се обединяват срещу Америка, пише Даниел Уилямс за Asia Times.

Неотдавнашното пристигане на севернокорейски войски в Русия, за да се бият срещу Украйна, превърна притесненията, че войната ще се разпространи регионално, в страхове, че на хоризонта може да се задава глобална Трета световна война.

Влизането на Северна Корея в конфликта е само част от антизападен съюз, който се простира от Тихия океан до Средиземно море. Той включва не само Русия и Северна Корея, но и Иран, включително прокси милиции, които спонсорира в Палестина, Ливан и Ирак, както и Китай. Всеки от тях таи амбиция да преобърне осем десетилетия господство на това, което те смятат за склеротизиращ, но агресивен Запад, и особено лидерството на Съединените щати, което те смятат за западащо.

Западните анализатори виждат войната на Русия срещу Украйна, заедно с участието на севернокорейски войски, като първа стъпка към подкопаването на демократичния Запад. „Ние сме в предвоенна ера, водеща до глобална война, най-сериозната, най-опасната и най-предизвикателната, която сме имали след Втората световна война“, каза Джак Кийн, пенсиониран американски генерал, който оглавява Института за изследване на войната, базиран във Вашингтон мозъчен тръст. „Вярвам, че Третата световна война е бъдещето“, каза той в телевизионно интервю, излъчено миналата неделя.

Във вторник шефът на НАТО Марк Рюте вдигна тревога, като описа военна опасност, която се простира от Тихия океан до Средиземно море. „Русия, работеща заедно със Северна Корея, Иран и Китай, не само заплашва Европа, тя заплашва мира и сигурността – да, тук в Европа – но също и в Индо-Тихоокеанския регион и в Северна Америка“, заключи той в изявление, прочетено след среща с френския президент Еманюел Макрон. Като доказателство за разпространяващата се опасност той посочи тревожни текущи събития, а именно:

Прехвърлянето на руска ракетна технология към Северна Корея, събитие, което тревожи особено Южна Корея и Япония.

Разрастващият се военен съюз и обмен между Русия и Иран, който включва руски покупки на въоръжени дронове от Иран, които осигуряват на Ислямската република пари в брой, за да плаща на „проксита“, които ще „дестабилизират Близкия изток“ и ще финансират „тероризма в по-отдалечени места“.

Китай спонсорира местната военна промишленост на Москва, като прави мащабни покупки на руски изкопаеми горива в разрез с международните санкции. Пекин също така доставя резервни части за различни износени руски военни машини.

Шефът на НАТО призова за съюзническо единство срещу новия антизападен съюз. „Трябва да се държим заедно – Европа, Северна Америка и нашите глобални партньори – за да гарантираме безопасността и просперитета на нашите хора“, каза Рюте. Обединителният вик на Рюте беше очевидно насочен към западните страни, чийто ентусиазъм да подкрепят Киев намалява. Бъдещето на американската политика при новоизбрания президент Доналд Тръмп привлича особено силен интерес и безпокойство. Тръмп обеща на избирателите един вид егоцентрична външна политика „Америка на първо място“, повдигайки въпроси дали това изключва продължаването на подкрепата за Украйна. Генерал Кийн се страхува, че пълзящият изолационизъм на САЩ е насърчил войнствените противници да вилнеят.

„Китай, Русия, Иран, Северна Корея, които си сътрудничат, взаимодействат, координират заедно, вярват, че нашето ръководство в Съединените щати е слабо, че сме загубили политическа воля да се изправим срещу тях, още по-малко да отидем и да се бием с тях,“ каза пенсионираният американски генерал. Апокалиптичният коментар не се ограничава само до Запада. Джън Йонгниан, анализатор по външнoполитически въпроси, чийто коментар често се появява в официалните китайски медии, наскоро написа, че „възможността за световна война може да е била подценена“.

„Разглеждайки днешната ситуация, вече са избухнали регионални войни, включващи множество държави, особено големи сили, като конфликта Русия-Украйна“, добави той. Джън обвини Запада за настоящите сътресения в Близкия изток. „Докато войните в Близкия изток се проявиха главно като конфликт между Израел и Хамас, много други страни, особено САЩ, станаха дълбоко въвлечени“, заключи той.

Това лято Дмитрий Медведев, съюзник на Путин и бивш руски президент, предупреди НАТО, че предоставянето на военна помощ на Украйна гарантира, че „Третата световна война наближава“. Във всеки случай, много се промени от последното влизане на Тръмп в Белия дом между 2017 и 2021 г. Дребните проблеми, с които Тръмп се сблъска през първия си мандат, се превърнаха в напрегнати спорове и дори смъртоносни вражди, когато противниците на САЩ прибегнаха към войната.

Путин изглежда желае да продължи войната в Украйна в новия мандат на Тръмп, въпреки някои оценки, че неговите сили са дали около 610 000 жертви. Севернокорейската намеса в Украйна се дължи отчасти на нуждата на Русия от нови войски, предполагат наблюдатели. „Русия отчаяно се нуждае от работна сила, но иска да избегне втора мобилизация, която би включвала принудително призоваване на руски граждани“, пише Центърът за международни и стратегически изследвания, базиран във Вашингтон мозъчен тръст.

„Американски служители изчисляват, че Русия набира между 25 000 и 30 000 нови войници на месец, което едва стига, за да се справи с докладваните дневни загуби от 1 000 или 30 000 на месец“, пише влиятелният мозъчен тръст. Около 12 000 корейски войници са струпани близо до руския граничен град Курск, който украинските сили превзеха това лято при изненадваща атака. Севернокорейците се присъединяват към около 40 000 руски войници, разположени за контранастъпление. Освен жива сила, Северна Корея също доставя оръжия, включително ракети. „Северна Корея изпрати осем милиона снаряда в Украйна миналата година, както и десетки ракети с малък обсег, които ще направят много повече, за да поддържат руската военна машина над водата, отколкото няколко хиляди войници“, съобщава базираният в САЩ Съвет за международни отношения.

„Западните поддръжници на Украйна, напротив, се бориха да се справят с това осигуряване на боеприпаси и оръжия.“ Украинският президент Володимир Зеленски настоява, че неговите сили могат да изтласкат Русия от Украйна, ако получат исканите оръжия. Той не само моли САЩ да продължат да доставят оръжия, но и за разрешение да изстрелват ракети срещу вражеските сили дълбоко в Русия.

Говоренето за Трета световна война зачести с продължаването на войната в Украйна. Тръмп каза, че ще сложи край на войната „в рамките на 24 часа“ след встъпването си в длъжност през януари или дори преди това, въпреки че не обясни как.

Междувременно Тръмп подкрепя решението на израелския премиер Бенямин Нетаняху да бомбардира Иран, нападение, извършено наскоро в отговор на иранските ракетни удари, насочени преди това срещу Израел. В същото време две подкрепяни от Иран проксита – Хамас в Газа и Хизбулла в Ливан – са подложени на интензивен израелски военен натиск в 13-месечна атака. Тръмп смята и Хамас, и Хизбулла за терористични агенти на Иран. Той подкрепя масираната атака на Израел срещу Хамас като надлежно отмъщение за нападението от 7 октомври 2023 г. срещу общности в Израел. Той също така подкрепи нахлуването на Израел в Ливан, но все още не е изложил доколко смята, че Хизбула трябва да бъде наказана за подкрепата на Хамас. Миналата седмица Министерството на правосъдието на САЩ обяви федерални обвинения в осуетен ирански заговор за убийството на Тръмп преди президентските избори на 5 ноември.

И накрая, Тръмп обеща да наложи 60% мита върху Китай, обещание, което беше централно за неговата кампания. Той оправдава данъците като средство за примамване на производителите, избягали в Китай с ниски заплати, да се преместят в САЩ и да създадат нови работни места за американците. Той все още не е заел позиция относно подкрепата на Китай за инвазията на Русия в Украйна, нито относно все по-силното настояване на Пекин, че трябва да „обедини“ Тайван с континента.

По време на предишния си мандат Тръмп направи нетрадиционни опити за облекчаване на напрежението с потенциални противници, нито един от които не успя да постигне значителни пробиви. Той се опита да поласкае Путин, наричайки руския лидер „гений“ и описа ограниченото нахлуване на Русия в Украйна през 2014 г. като „разумно“. Ласкателството обаче не доведе Тръмп доникъде, ако се съди по второто му нахлуване в Украйна през 2022 г. при Байдън. Тръмп се срещна със севернокорейския лидер Ким Чен Ун в Сингапур и Виетнам, за да обсъдят денуклеаризирането на Корейския полуостров. След това той изпрати поредица от това, което Тръмп нарече „любовни писма“ до севернокорейския диктатор. Обменът в крайна сметка се провали и предложението за денуклеаризация умря. Може би най-важното е, че Тръмп беше домакин на китайския лидер Си Дзинпин в крайбрежното му имение в Палм Бийч, Флорида, където обсъдиха търговски спорове, но не постигнаха споразумения за облекчаване на напрежението. По-късно Тръмп наложи мита върху ограничен набор от китайски продукти, всички от които са в сила днес, тъй като той обмисля да наложи повече.

Дали този път нетрадиционният подход на Тръмп към дипломацията с високи залози ще има повече късмет, или вместо това той ще бъде начело, когато Третата световна война стане реалност, а не заплаха?