Стремежът на Русия: да се върнат сферите на влияние в Европа

Когато говорим за причините за войната на Русия срещу Украйна, темата за европейската архитектура на сигурността винаги е била водеща за Кремъл. Досега европейците, но и САЩ отхвърляха това и се концентрираха преди всичко върху постигането на примирие. Сега изглежда, че във Вашингтон настъпва промяна в мисленето, казва в интервю за германската обществена телевизия АРД Яна Пулиерин от Европейския съвет по външна политика в Берлин.

„Когато Тръмп говори за „голяма и прекрасна сделка“, която обхваща цяла Европа, за европейците това звучи заплашително. Путин и Тръмп биха могли да седнат на масата за преговори и в нещо като нова Ялта да организират наново европейската сигурност, т.е. да се разберат за нови сфери на влияние. Точно от това се страхуват много европейци“, посочва експертката.

Защо САЩ приемат искането на Русия?

Според нея Тръмп се нуждае спешно от някакъв успех, който да продаде на своите избиратели – особено след междинните избори той вижда такава възможност именно в сферата на външната политика. „Мисля, че това е поредният опит да се покаже външнополитически успех, да се демонстрира активност и да се отвлече вниманието от факта, че Тръмп току-що беше жестоко наказан на вътрешнополитическата сцена“, казва Пулиерин.

Русия има проблем със сегашния европейски ред за сигурност не от вчера. Още през 2014 с анексирането на Крим Путин показа, че под негово ръководство Русия вече не се чувства обвързана с правилата, които като държава-продължител на Съветския съюз е договорила заедно с европейците и американците в различни формати, посочва тя по-нататък в интервюто за АРД. „Днес Русия се държи така, сякаш всички тези принципи са били приети без да се съобразяват с нея, сякаш са се възползвали от слабостта ѝ“, казва представителката на Европейския съвет по външна политика.

„Да се пренапише краят на Студената война“

Тя припомня и за максималните искания на Русия, опаковани като „гаранции за нейната сигурност“, тъй като тя се чувствала застрашена. Сред тези искания са НАТО да преустанови приемането на нови членове и да изтегли войските и военната си инфраструктура до състоянието, съществувало към май 1997 година, т.е. до преди разширяването на Алианса на изток.

„По същество това означава отмяна на разширяването на НАТО на изток, без тези държави да бъдат официално изключени от НАТО. Целта е източните държави членки на НАТО да се превърнат в буферна зона и в Европа да се обособят отделни зони за сигурност.“ Казано накратко: стремежът е да се пренапише краят на Студената война, да се върнат сферите на влияние в Европа, а Русия да започне да се възприема отново като велика сила, обобщава Пулиерин пред АРД.

„Ако погледнем внимателно ситуацията през 2021, руската версия се фокусираше върху заплаха от Украйна и върху предполагаемото предстоящо членство на Украйна в НАТО. През 2021 обаче Украйна беше толкова далеч от членство в НАТО, колкото и през 2008. Дори още не съществуваше така нареченият „План за действие за членство“, нито пък имаше заплаха за руската територия“, припомня експертката и подчертава, че никой не е заплашвал територията на Русия – нито Украйна, нито НАТО. Самите руски анализатори тогава са го възприемали по този начин.

Според Пулиерин през 2021 в Москва почти никой анализатор не е предвиждал пълномащабната инвазия, до която се стигна година по-късно. „От руска гледна точка заплахата се състоеше в това, че руските претенции за хегемония бяха застрашени. САЩ, под ръководството на тогавашния президент Джо Байдън, бяха засилили още повече сътрудничеството си с Украйна.“

Какво да разбираме под нова „европейска архитектура за сигурност“?

Но ако сега се говори за нова европейска архитектура за сигурност, какво точно би означавало това за европейските държави членки на НАТО и по-конкретно за страните от бившия Варшавски договор или бившите съветски републики? На този въпрос Пулиерин отговаря, че целта е на Русия да ѝ бъде предоставено това, което тя смята за свое „легитимно“ място в Европа. С други думи: ако Западът приеме тази руска гледна точка, той ще трябва да признае, че Русия има правото – извън собствените си граници – да упражнява решаващо влияние върху поведението на своите съседи и върху уредбата на тяхната сигурност, разяснява тя.

За европейците това би означавало да се откажат от принципи, гарантирали европейската сигурност през последните 80 години – например неприкосновеността на границите, териториалната цялост, правото на самоопределение и свободата сам да избираш в какви съюзи ще членуваш, подчертава Пулиерин.

„Като европейци трябва да осъзнаем, че Русия преследва ревизионистичен дневен ред, който надхвърля значително рамките на Украйна – Русия се стреми да промени много повече от само границите на Украйна или политическия си контрол над страната. Тази амбиция няма просто да изчезне, дори ако войната в Украйна бъде замразена. За Русия Украйна не е самоцел, а по-скоро ключ към установяването на нов ред за сигурност в Европа. Европейците трябва да се изправят пред тази реалност. Не е в наш интерес подобни въпроси да се обсъждат единствено между руснаците и американците. Ето защо трябва ясно да очертаем своите „червени линии“, като същевременно си дадем сметка, че този конфликт с Русия е дългосрочна, трайна реалност – той няма да отшуми в скоро време“, посочва още Яна Пулиерин от Европейския съвет за външна политика в интервюто си за АРД.

Кой говори за провал на европейската система за сигурност?

По темата за руското настояване за нова европейска архитектура на сигурността, представено от ръководителя на руската делегация на преговорите в Абу Даби Владимир Медински, АРД помества и коментар на журналиста Щефан Лак.

„Под въпрос се поставят не отделни елементи от европейската архитектура на сигурността, иска се нейното коренно преустройство. Става дума за цялата система. Има се предвид онзи ред, който след Втората световна война гарантираше мир, стабилност и сигурност в Европа в продължение на десетилетия. И кой сега говори за провал на европейската система за сигурност? Представител на Владимир Путин, т.е. на човека, който за първи път от края на Втората световна война започна мащабна, нарушаваща международното право агресивна война срещу европейски съсед, окупира и анексира една пета от територията му“, пише авторът. И продължава:

„Още по-забележително е как Русия си представя това преустройство. Държавите, които уж са се провалили и които освен това биха били пряко засегнати от подобна промяна, не би трябвало да играят никаква роля. Медински ги обвинява, че са действали безотговорно и че са съучастници в това, че в Украйна загиват хора. Нещо повече: европейците били измамили украинския народ и затова на практика носели съвместна отговорност за жертвите сред цивилното население. Сякаш европейците са отговорни за бомбардирането на жилищни сгради, болници и убежища. Сякаш те са отговорни за документираните атаки срещу цивилни с дронове. Тази размяна на ролите между извършителя и жертвата е повече от обикновена пропаганда. Тя служи за морално оправдание на една агресивна война и за делегитимиране на всички онези държави, които подкрепят Украйна“, пише Щефан Лак в коментара си за АРД.