Как Кипър постепенно изоставя Русия и се сближава със САЩ

В интервю за Кипърската информационна агенция на 4 октомври новият посланик на САЩ в Кипър Джон Бреслоу съобщи, че предстои авиобазата „Андреас Папандреу“ в Пафос да бъде така модернизирана, че да може да приема големи американски военни транспортни самолети. Освен това той информира за предстоящо разширяване на сътрудничеството във военната област и за по-чести посещения на американски военни кораби в кипърските пристанища.

А най-важното от тези съобщения гласеше: „Съединените щати ще защитават Кипър в бъдеще“. Макар това твърдение да не представлява официална гаранция за сигурност от страна на САЩ, то отразява задълбочаващото се сътрудничество между двете държави.

Години на необвързаност

За страна, която в продължение на десетилетия е поддържала тесни връзки с Москва, която е гледала с подозрение към външната политика на САЩ и не членува в НАТО, перспективата за засилено американско военно присъствие представлява значим геополитически обрат. Това е може би най-ясният знак за постепенното разхлабване на връзките на Република Кипър с Русия и за все по-голямото сближаване със Съединените щати.

Тази промяна е особено забележителна, като се има предвид политическата история на Кипър. След като през 1960 г. Кипър получи независимост от Обединеното кралство, страната се стремеше да поддържа баланс в отношенията си с Изтока и Запада.

Под ръководството на първия президент на независим Кипър архиепископ Макариос Трети, през 1961 г. страната стана един от учредителите на Движението на необвързаните държави. Този подход позволи на Никозия да поддържа тесни връзки със Съветския съюз, без да прекъсва отношенията си със Запада.

Членство в ЕС

Дори след присъединяването си към Европейския съюз през 2004 г., Кипър запази силни политически, икономически и военни връзки с Москва. Отношенията със Съединените щати бяха помрачени от турското нашествие на острова през 1974 г. и от факта, че САЩ не предприеха решителни действия срещу Анкара. Тъй като за Вашингтон приоритет бяха стратегическите му отношения с Турция – ключов съюзник в НАТО, САЩ не заеха по-твърда позиция срещу инвазията. Това подхрани антиамериканските настроения в Кипър, които ескалираха по време на бурни протести пред посолството в Никозия на 19 август 1974 г., когато американският посланик Роджър Дейвис беше застрелян.

Недоверието се задълбочи още повече през 1987 г., когато САЩ наложиха ембарго върху доставките на оръжие за Република Кипър – мярка, която официално бе обоснована с цел да се предотврати надпревара във въоръжаването на острова и да не се подкопават усилията за разрешаване на кипърския конфликт.

Близки отношения с Москва

Американското оръжейно ембарго засили зависимостта на Кипърската национална гвардия (въоръжените сили на Република Кипър) от оръжейни системи руско производство, което укрепи позицията на Кремъл като основен военен партньор. Здравината на тези връзки беше демонстрирана и от това как Кипър реагира на анексията на Крим от Русия през 2014 г.: кипърското правителство изрази сериозни резерви относно налагането на по-строги санкции на ЕС срещу Русия. Тогавашният министър на външните работи Йоанис Касулидис предупреди, че такива мерки биха могли да имат опустошителни последствия за кипърската икономика.

Отношенията с Русия се задълбочиха допълнително през февруари 2015 г., когато президентът Никос Анастасиадис посети руската столица и подписа поредица от споразумения с президента Владимир Путин. Сред тях беше и меморандум за сътрудничество във военноморската сфера, който улесни посещенията на руски военни кораби в кипърски пристанища. Москва също така облекчи условията за погасяване на заема от 2,5 милиарда евро, предоставен на Кипър през 2011 г.

През октомври 2021 г. тогавашният външен министър и настоящ президент Никос Христодулидис подписа в Москва рамкова спогодба за стратегическо сътрудничество за периода 2022–2024 г. заедно със своя руски колега Сергей Лавров.

Повратен момент през 2022 г.

Решаващият повратен момент настъпи през февруари 2022 г. – с пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Тази инвазия ускори вече започналата преориентация – геополитическия завой към Запада, казва за ДВ Константинос Адамидес, доцент по международни отношения в Университета в Никозия. „За първи път Република Кипър открито и недвусмислено избра да застане на страната на Запада, въпреки икономическите и политическите последици от скъсването с Москва“.

Въпреки голямата си обвързаност с Русия, Никозия се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия – особено в сферата на услугите, инвестициите и туризма. На практика това маркира скъсването с предишната линия във външната политика на Кипър. Според Адамидес тази промяна е проправила пътя към по-тесни отношения със Съединените щати, най-вече в областта на сигурността. „Кипър успя да убеди Вашингтон, че може да бъде надежден партньор в Източното Средиземноморие“, казва той.

Сближаване със САЩ и НАТО

Сближаването вече беше придобило институционална основа още преди войната – с подписването през 2018 г. на двустранна декларация за намерения за сътрудничество в областта на сигурността. Последваха и други инициативи, като Кипърският център за сухопътна, морска и пристанищна сигурност (CYCLOPS). Той е финансиран от САЩ и осигурява обучение на служители по сигурността от Кипър и други страни в региона в сферата на пристанищната сигурност, борбата с тероризма и трафика на опасни материали.

Още по-значимо събитие беше пълната отмяна през септември 2022 г. на оръжейното ембарго, наложено през 1987 година. Това направи възможен износът на американско военно оборудване за Кипър. Забраната за този износ не е вдигната за постоянно, но се отменя периодично. В момента действащото решение е с хоризонт до 30 септември 2027 година.

Тази стратегическа преориентация в сферата на сигурността е значима и поради факта, че Кипър не е член на НАТО. Атаката с ирански дрон срещу британската военна база „Акротири“ през март т.г. отново разпали дебата в Кипър дали страната трябва да се присъедини към НАТО. Президентът Христодулидис увери, че би подал такава молба „дори още утре, ако това беше възможно“. За момента обаче това е нереалистично, тъй като „не са налице политическите условия – предвид добре известната позиция на Турция“.

Постепенен отказ от руско въоръжение

Променящата се стратегическа ориентация на страната намира отражение и в модернизацията на нейните въоръжени сили. След десетилетия на сериозна зависимост от руска военна техника, Кипър се стреми постепенно да намали зависимостта си от руските танкове Т-80, както и от зенитно-ракетните системи „Тор-М1“ и „Бук“. Процесът се ускори след руската инвазия в Украйна, тъй като санкциите срещу Москва затрудняваха осигуряването на резервни части и боеприпаси за руските оръжейни системи.

Друга важна стъпка беше направена през януари 2025 г., когато тогавашният президент Джо Байдън разреши на Кипър да участва в американски програми за обществени поръчки в областта на отбраната. Решението даде на Никозия достъп до допълнителни механизми за придобиване на американско военно оборудване, което допълнително засили сътрудничеството в областта на отбраната между Кипър и Съединените щати.

Автор: Лукянос Лирицас