Боян Рашев: Защо петролът остава цар сред енергийните източници?

Защо петролът остава цар сред енергийните източници?

Защо компютрите, телефоните, климатиците и всякаква друга техника стават все по-добри и достъпни, а ремонтът на банята, образованието и здравеопазването – все по-скъпи? Една важна причина е конкуренцията. За парите ни се състезават производители от целия свят. За банята обикновено избираме между няколко местни майстори, които напоследък стават все по-малко.

Глобалният пазар позволява всяко подобрение в технологията, производителността и организацията – било то на техника, дрехи, храни или метали – да стигне до милиарди купувачи. Той противопоставя един на друг производителите, а транспортът и търговията пренасят конкуренцията през границите. Така възможността да продаваш скъпо заради местен недостиг постоянно е подложена на натиск от свободния пазар.

Това не е универсален закон за непрекъснато поевтиняване. Но е мощен механизъм за увеличаване на достъпността. При енергията неговият най-завършен израз са петролът и продуктите от рафинирането му.

Предимството на петрола започва от физиката – много енергия в сравнително малък обем, течност при обичайни условия, удобна за складиране и превоз. Оттам произтича икономиката – танкери, тръбопроводи, резервоари, рафинерии и търговци свързват производители и потребители в общ пазар. Ако някъде цената се откъсне достатъчно нагоре, възниква стимул товарите да бъдат пренасочени натам, което бързо изравнява цените.

Числата показват резултата. През 2025 г. средните цени на сортовете Brent, Dubai и WTI са съответно около $69, $68 и $65 за барел. Три различни микса, свързани с различни географии, се побират в разлика от приблизително 6%. Това е близо до обща световна цена, макар да не е абсолютно еднаква на всяко пристанище.

Разбира се, качеството, транспортът, санкциите и инфраструктурата имат значение. През 2011 г. например премията на Brent спрямо WTI достига почти $30 за барел заради транспортни ограничения в САЩ. През април, 2020 г. пък видяхме даже и отрицателни цени на WTI, а през май, 2026 г. цените на фючърсите и физическите доставки се разминаваха с 40-50%. За разкъсване на връзката не е необходима световна война – понякога стига недостатъчен тръбопровод или капацитет за съхранение. Общият пазар съществува благодарение на възможността за физическа доставка, а не само благодарение на борсовите екрани. Крайният резултат обаче е впечатляващ:

През 21 век петролът си остава най-използваният енергиен източник в света, а международната търговия със суров петрол и нефтопродукти достига обем, равностоен на около две трети от световното потребление.

Световната цена на суровината не означава еднакъв бензин или дизел на колонката. Акцизи, ДДС, субсидии, спецификации, капацитет за рафиниране и местна конкуренция променят крайната цена на горивата.

Става ли обаче петролът по-евтин във времето?

Текущите номинални цени – средно $108 за барел Брент за октомври, 2026 г. – изглеждат относително високи. Коригирани спрямо инфлацията обаче – първата графика показва цена на барел в долари от 1990 г. – тези цени са много по-ниски ($42) спрямо пиковете от 2008, 2011 и 2022 г. и горе-долу на средното ниво за последните 35 г. А светът днес преживява най-голямата криза с доставките в историята!

Златото разказва още по-впечатляваща история. Към днешна дата барел петрол струва по-малко от 1 грам злато. Както ясно се вижда от втората графика, цената на петрола в злато пада почти непрекъснато и въпреки глобалната енергийна криза днес петролът остава изключително евтин, измерен в злато.

Въглищата също имат мащабна международна търговия – през 2024 г. тя достига 1,54 млрд. тона, над 90% по море. Глобалният им пазар обаче обхваща много по-малък дял – около 18-20% от световното потребление. Транспортната тежест и разликите в калоричност, влага и качество оставят голяма част от въглищната икономика регионална и/или даже местна. Лигнитните въглища са типичен пример за ресурс, който се оползотворява само на местно ниво – практически не подлежат на транспортиране, освен в уникални ситуации.

При природния газ географията става много по-скъпа. Най-ефективният и евтин вариант включва пренос между съседни страни по газопроводи и съхранение в специализирани хранилища. Глобалната презокеанска търговия обаче изисква много повече. Евтиният американски, руски, катарски или австралийски газ не може просто да отплава към Европа или Източна Азия. Необходими са втечняване при минус 162 градуса, специализиран кораб и инсталации за регазификация (трета графика). Самото втечняване използва приблизително 7–15% от подавания газ. Втечненият газ свързва регионите, но инфраструктурата и разходите ограничават изравняването на цените. Крайният резултат са огромни разлики в цените – от 3-4 до над 10 пъти – които се изменят във времето в зависимост от геополитически сътресения. Данните за октомври, 2026 г. (четвърта графика) ясно показват колко големи могат да бъдат разликите.

Електричеството е най-крайният случай. То зависи от наличната мрежа, преносния капацитет, момента на доставка, а напоследък – и от капризите на времето, което определя производството на ВЕИ централите. Обедният излишък не осигурява автоматично вечерното потребление. Отрицателни борсови цени по обед (слънце) или при силен вятър могат да се комбинират с екстремно високи цени в рамките на едно денонощие (вечер и/или при затишие) или едновременно в съседни страни. Пълните или празни язовири могат да водят до разлики в цените на тока на национално ниво в десетки пъти. Това показва колко различна може да бъде стойността на един мегаватчас във времето и пространството. Освен това електроенергийните пазари функционират така, че крайната цена във всеки един момент се определя от доставките на най-скъпата централа в микса. В огромната част от времето в Европа това са газовите ТЕЦ. По същността си електричеството е регионална стока. То не може ефективно да бъде търгувано през големи разстояния, камо ли през океаните. Това практически го обрича на екстремна ценова волатилност.

Огромните разлика в днешната цена на тока в Европа (пета графика) – не само между страните, а и между регионите в една страна – ясно демонстрират всичко гореописано. Забележете какво се случва днес в Швеция (средна цена от 6 до 390 евро/MWh) и Норвегия (средна цена от 9 до 249 еврo/MWh) в рамките на една страна в един ден. Ако човек погледне 24-часовата крива на цените на електричеството в летен ден в Германия или България, може да види изменения от минус 10 до над 300 евро/MWh в рамките на часове в зависимост от изменението на слънчевото греене и скоростта на вятъра. Това не е нещо уникално, а напълно нормално за продукт, който практически трябва да се потребява в мига на производство.

Петролът позволява енергията сравнително лесно да бъде преместена както през океана, така и във времето. Така всеки потребител получава достъп до световното предлагане, а местният производител е изложен на световна конкуренция. Това не прави петрола най-евтиният избор за всяка употреба. Коронацията му се дължи на съчетанието от енергийна плътност, съхраняемост, транспортируемост и пазарна свързаност. Технологиите увеличават предлагането, глобалният пазар разпространява ползата.

Разбира се, един ден съхранението на ток може да стане много евтино в огромни количества, а преносът му може да стане безжичен и неограничен, така че да имаме истински глобален пазар. А дано, ама надали ще го видим скоро…

Междувременно, петролът остава цар, защото барелът може да отиде там, където е нужен. А възможността по всяко време да избираш откъде да купиш е най-силната защита срещу високата цена.