Путин отдавна е оплел Тръмп в мрежите си, но скоро това няма да му е от полза

Владимир Путин играе в дългосрочна перспектива. В продължение на десетилетия руският лидер работи за подчиняването на Украйна. Същевременно от десетилетия той изгражда отношения с Доналд Тръмп.

Сега успехът във второто начинание му позволява да се възстанови от неуспехите в първото: след почти пет години на осуетени руски цели във войната срещу Украйна американският президент му помага да спечели.

Като облекчава санкциите срещу Русия, съкращава военната и икономическата помощ за Украйна, нарушава разузнавателното сътрудничество и притиска украинския президент Володимир Зеленски да приеме военните цели на Путин, Тръмп увеличава вероятността Русия да анексира успешно значителни украински територии и да установи фактически контрол върху бъдещите решения на Киев — това е по-вероятно, отколкото в почти всеки момент от февруари 2022 г. насам.

Това пише за Foreign Affairs Майкъл Макфол – професор по международни изследвания, специален помощник на бившия президент Барак Обама и старши директор по въпросите на Русия и Евразия в Съвета за национална сигурност, както и бивш посланик на САЩ в Русия.

„Откакто Путин започна войната си в Украйна, инициативата на бойното поле неколкократно преминаваше от едната към другата страна. В началото руските сили имаха предимство. Но до есента на 2022 г. Украйна премина в настъпление и освободи толкова големи територии, които дотогава бяха под руски контрол, че във Вашингтон се появиха опасения, че Путин може да използва ядрено оръжие, за да спре украинското настъпление.

След това войната се превърна в трагично изтощително противоборство на фронта — до миналата пролет. Инициативата отново премина към Украйна, след като Киев започна да използва нови ракети с голям обсег, способни да поразяват цели дълбоко в Русия, нови дронове със среден обсег, които атакуват руските снабдителни маршрути в окупираните части на Източна Украйна, както и усъвършенствани дронове-прехващачи, по-ефективни в защитата на украинските градове от руски атаки. Армията на Путин се оказа неспособна да настъпва по фронтовата линия, а украинските войски дори постигнаха ограничен напредък в освобождаването на територии.

Само че Тръмп помогна инициативата отново да премине към Русия. След като не успя да постигне пробив на фронта, Путин насочи усилията си към тероризиране на украинското общество чрез удари с ракети и дронове срещу цивилни граждани и инфраструктурата, от която зависи животът им — особено енергийните и водоснабдителните системи. Целта му е страдащото население да окаже натиск върху Зеленски да капитулира.

Новите оръжия направиха тази терористична кампания особено жестока – най-вече масовото производство на балистични ракети и новия дрон „Геран-5“, оборудван с мощен китайски ракетен двигател, който украинската противовъздушна отбрана не може да прехване. Тъй като Русия разполага с повече войници, по-голям производствен капацитет във военната сфера и някои нови и по-ефективни оръжия, Путин смята, че може да продължи войната въпреки привидния застой.

Подкрепата на Тръмп засили убеждението на руския президент, че времето работи в негова полза. Само през последните няколко седмици Тръмп и съюзниците му разшириха подкрепата си за Москва: спряха санкции, купуваха руски дизел, ограничиха достъпа на Украйна до комуникационните системи Starlink и Starshield и дори настояха Зеленски да напусне поста си.

„Също толкова ясно е, че когато някои партньори облекчават натиска върху Русия, това само засилва убеждението на Путин, че целите му са постижими“, отбеляза Зеленски. Съчетанието от намалена подкрепа от страна на САЩ, особено по отношение на противовъздушната отбрана, и по-бързи руски дронове и повече ракети ще превърне предстоящата зима в най-жестоката досега за украинците.

Нашият човек във Вашингтон

Дългосрочната стратегия на Путин спрямо Тръмп започна преди години. Тя не беше толкова продиктувана от конкретна цел, колкото от надеждата, че влиянието на Кремъл върху него може някой ден да се окаже полезно — тактика, често използвана от КГБ. Сега този момент настъпи.

Години преди Тръмп за първи път да се кандидатира за президент, приближени до Путин руски представители търсеха бизнес отношения с тогавашния магнат в сферата на недвижимите имоти. Най-известният пример е сътрудничеството на Тръмп с Емин и Арас Агаларови за организирането на конкурса „Мис Вселена“ в Москва през 2013 г.

След това Путин организира безпрецедентна чуждестранна намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г., за да помогне на Тръмп и да навреди на съперничката му Хилари Клинтън. Невъзможно е да се докаже дали кражбата и публикуването от руска страна на имейли от кампанията на Клинтън, съчетани с мащабна кампания в социалните мрежи в подкрепа на Тръмп, са повлияли на изборния резултат през 2016 г. Няма обаче никакво съмнение, че Путин се е опитвал да повлияе на резултата.

През 2017 г. усилията на Путин да спечели благоразположението на Тръмп започнаха да носят определени ползи на ниво политически климат. Тръмп открито изразяваше възхищението си от руския диктатор. Още по-шокиращо беше поведението му на срещата на върха с Путин в Хелзинки през 2018 г., когато Тръмп изрази съмнения относно заключенията на американските разузнавателни служби за руската намеса в президентските избори през 2016 г. и вместо това подкрепи отричането на Путин.

През първия си мандат обаче възторжените изказвания на Тръмп за Путин промениха само в ограничена степен реалната политика на САЩ спрямо Русия. Една от причините беше, че няколко високопоставени служители в екипа му по национална сигурност — съветникът по националната сигурност Х. Р. Макмастър, министърът на отбраната Джеймс Матис и държавният секретар Майк Помпео — възпираха Тръмп от пълен завой в полза на Русия.

След преизбирането на Тръмп през 2024 г. продължителните усилия на Кремъл да го спечели на своя страна започнаха да дават по-осезаеми резултати. Най-същественото е, че Тръмп прекрати пряката военна и икономическа помощ на САЩ за Украйна. Дотогава Съединените щати бяха най-големият поддръжник на страната.

Тръмп все пак позволи на американски компании да продават някои оръжия на европейски правителства, които след това ги предоставят на Украйна. Но и този канал периодично е бил прекъсван, а количествата оръжия и боеприпаси са само малка част от онова, което САЩ предоставяха преди. Освен това най-необходимите за Украйна средства — прехващачите за противоракетните системи Patriot — са в изключително ограничени количества, отчасти защото САЩ са изстреляли изключително много от тях по време на войната на Тръмп с Иран.

Други действия на САЩ допълнително отслабиха Украйна и помогнаха на Русия. Тръмп настоява, че Украйна никога няма да се присъедини към НАТО. Той посрещна Путин с почести на срещата на върха в Аляска миналата година, на която двамата президенти обсъдиха как да окажат натиск върху Украйна да се откаже от останалата част на източния регион Донбас, който Путин се опитва да завладее от 2014 г. насам.

Тръмп периодично е отправял остри нападки срещу Зеленски, като най-драматичният епизод беше по време на срещата им в Овалния кабинет през февруари 2025 г. Тогава прекъсна украинския президент и му извика: „Достатъчно говори. Не печелиш тази война… Нямаш козове“.

Оттогава Тръмп на моменти се е връщал към по-приятелски отношения с украинския президент. Но отново е изразявал открита враждебност, като е повтарял позицията на Путин и е заявявал, че е „време Украйна да си избере нов президент“.

През последните две седмици Тръмп увеличи подкрепата си за войната на Путин. Той отмени санкции, за да разреши продажбата на руски дизел, което ще осигури на Москва милиарди долари за финансиране на военните си операции. Издаде изпълнителна заповед за спиране на новите санкции, предвидени в приетия от него само няколко седмици по-рано Закон за санкциониране на Русия и Иран на Линдзи О. Греъм от 2026 г. Отново имаше прекъсвания в споделянето на определени видове разузнавателна информация, която само САЩ могат да предоставят.

Най-същественото е, че Украйна се сблъска с прекъсвания в достъпа до комуникационните системи Starlink и Starshield, предоставяни от SpaceX — компания, собственост на Илон Мъск, който е сред основните поддръжници и съюзници на Тръмп и бивш член на администрацията му.

Киев се нуждае и от двете системи, за да управлява собствените си дронове и да се отбранява от руски дронове и ракети. Все още не е ясно дали прекъсванията са били разпоредени от правителството на САЩ, или от самия Мъск. Последиците обаче са очевидни: повече руски дронове и ракети поразиха повече украински цели, включително невинни цивилни; повече руски оръжия се придвижиха по-близо до фронтовата линия; а повече украински дронове паднаха от небето.

Чрез своите екипи Путин и Тръмп водят и преговори за нови бизнес сделки. Сред тях са придобиването от американски инвеститори на активи, собственост на голямата руска петролна компания „Лукойл“; продажбата на газопровода „Северен поток 2“, който в момента не функционира и свързва Германия с Русия; както и тайни руски инвестиции в проект за втечнен природен газ в Аляска. Ако бъдат осъществени, всички тези проекти ще осигурят на Путин нови приходи за финансиране на войната му в Украйна.

Може ли махалото да се залюлее обратно?

Украинците не се отказват. Според социологическите проучвания убедително мнозинство продължава да смята, че страната трябва да продължи да се сражава. Европа също не изоставя Украйна. Путин се надяваше, че оттеглянето на американската военна и икономическа помощ в началото на втория мандат на Тръмп ще доведе до бърз украински срив или капитулация. Той обаче не предвиди колко готови и способни ще се окажат европейските държави да запълнят празнината, оставена от САЩ.

Междувременно украинските компании за отбранителни технологии работят трескаво за разработването на нови оръжия, способни да прехващат бързо нарастващия брой руски балистични ракети и скоростни дронове „Геран-5“. В момента махалото се е завъртяло в полза на Русия, но в миналото украинците многократно са опровергавали очакванията и са възстановявали инициативата. Те могат да го направят отново.

Политиката на САЩ също може да се промени, особено след междинните избори. Американското общество не подкрепя сближаването на Тръмп с Путин и изоставянето на Украйна, а това затруднява политически администрацията да продължи този завой в политиката си. Ако демократите спечелят контрола над едната или двете камари на Конгреса на междинните избори следващата седмица, те биха могли да използват новия си изборен мандат, за да разследват американско-руските бизнес сделки; да внесат ново законодателство за възобновяване на американската военна и икономическа помощ за Украйна и за забрана на прекъсванията на Starlink и Starshield; или да предприемат законодателни действия за прилагане на действащите закони за санкциите. Дори самият Тръмп вече се е дистанцирал от Путин в миналото — веднъж той открито се запита дали Путин „не ме разиграва“. Възможно е да го направи отново.

Путин трябва да осъзнае, че усилията му да спечели благоразположението на Тръмп са актив с изтичаща стойност. Нито един бъдещ президент — независимо дали е демократ или републиканец — вероятно няма да продължи политиката на Тръмп спрямо Русия. А следващата седмица Тръмп ще се превърне в президент с отслабващо влияние, чиито възможности да определя политиката на САЩ спрямо Русия ще намаляват през следващите две години. Затова Путин би постъпил разумно, ако още сега започне сериозни преговори за прекратяване на огъня. Шансовете му да постигне благоприятно споразумение оттук нататък само ще намаляват“.

* Оригиналното заглавие на статията е „Стратегията на Путин работи“ (Putin“s Strategy Is Working)

Източник: news.bg