Евтим Евтимов: поетът, превърнал любовта в песен

В Петрич, сред Беласица, Струма и градския радиовъзел, започва историята на Евтим Евтимов – поета, чиито стихове се превръщат в книги, песни и спомен за няколко поколения. Роден на 28 октомври 1933 г., той днес би навършил 93 години.

Първото му стихотворение излиза през 1951 г. във вестник „Пиринско дело“. Година по-късно Евтимов завършва Института за начални учители в родния си град и в продължение на десетилетие работи като учител. По-късно е ръководител на местния радиовъзел и секретар на читалище „Братя Миладинови“.

От Петрич към литературния живот

През 1966 г. Евтим Евтимов се установява в София и започва работа в издателство „Народна младеж“. В следващите години заема редакторски длъжности в списание „Пламък“, вестник „Литературен фронт“ и списание „Родолюбие“. Пише поезия и проза, а творчеството му постепенно се разгръща в повече от 40 книги.

Сред най-познатите му заглавия са „Пирински балади“, „Обич за обич“, „Горчиво вино“, „Причастие“ и „Вино и любов“. Любовта е центърът на неговата лирика, но в стиховете му присъстват още родният край, паметта, самотата, виното и човешката вина.

„Любовният огън се поддържа с любов“, казва Евтим Евтимов в интервю, съхранено в архива на БНР.

Стихове, които продължиха живота си в музиката

Част от най-широката му известност идва от текстовете за песни. Негови стихове стоят зад популярни заглавия като „Високо“, „Ако ти си отидеш за миг“, „Горчиво вино“, „Грешница на любовта“ и „Обич за обич“. Те са изпълнявани от Лили Иванова, Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Веселин Маринов, дует „Ритон“ и Георги Христов.

Така Евтимов остава едновременно в литературните библиотеки и в паметта на радиото. Неговите стихове не просто са били поставяни върху музика – те са получили втори живот в гласовете на певци и са достигнали до публика, която може никога да не е отваряла стихосбирка.

Отличия и памет

През 1983 г. поетът получава наградата на името на Иван Вазов, а през 2006 г. е удостоен с орден „Стара планина“. Евтим Евтимов умира на 8 юни 2016 г. на 82-годишна възраст.

В Петрич паметта за него продължава да има конкретен адрес – площад и паметник, на който поетът е изобразен седнал с книга в ръка. А неговият кратък девиз „Обич за обич“ остава най-точното обобщение на творчеството му: стихове, в които любовта е едновременно тема, изпитание и начин да бъде разпознат животът.

Източници: new.bnr.bg, archives.bnr.bg, bta.bg