Как се стигна до критичната резолюция на ЕП за България

Европейският парламент прие с 432 гласа „за“, 52 „против“ и 88 „въздържал се“ резолюция, в която отправи критики към реакцията на българското правителство на руската опасност в Черно море. Документът е посветен на ескалацията на руските удари в Европейския съюз и на заплахите за човешкия живот, регионалната стабилност и продоволствената сигурност.

Основният инициатор и вносител на текстовете е германският евродепутат Сергей Лагодински от групата на Зелените/Европейски свободен алианс.

Към внасянето на критичните изменения се присъединиха и 7 български евродепутати:
• От ГЕРБ (ЕНП): Андрей Новаков, Андрей Ковачев, Ева Майдел, Емил Радев, Илия Лазаров
• От ДБ (ЕНП): Радан Кънев
• От ДПС („Обнови Европа“): Илхан Кючюк

Как гласуваха българските евродепутати?

Гласували „ЗА“ резолюцията (8 евродепутати):

• Андрей Ковачев (ГЕРБ / ЕНП)
• Андрей Новаков (ГЕРБ / ЕНП)
• Ева Майдел (ГЕРБ / ЕНП)
• Емил Радев (ГЕРБ / ЕНП)
• Илия Лазаров (ГЕРБ / ЕНП)
• Илхан Кючюк (ДПС / „Обнови Европа“)
• Христо Петров – Ицо Хазарта (ПП / „Обнови Европа“)
• Танер Кабилов (Ново начало / Европейски консерватори и реформисти)

Гласували „ПРОТИВ“ (2 евродепутати):

• Станислав Стоянов („Възраждане“ / „Европа на суверенните нации“)
• Рада Лайкова („Възраждане“ / „Европа на суверенните нации“)

Гласували „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“ (3 евродепутати):

• Кристиан Вигенин (БСП / Социалисти и демократи)
• Цветелина Пенкова (БСП / Социалисти и демократи)
• Елена Йончева (ДПС-Ново начало / Европейски консерватори и реформисти)

Неучаствали във вота (4 евродепутати):

• Радан Кънев (ДБ / ЕНП) – съвносител, но неотчел вот
• Никола Минчев (ПП / „Обнови Европа“)
• Ивайло Вълчев (ИТН / Европейски консерватори и реформисти)
• Петър Волгин („Възраждане“ / „Европа на суверенните нации“)

Спорът се изостри след серия атаки срещу търговски кораби в Черно море през октомври. На 6 октомври два плавателни съда бяха поразени от дронове в българската изключителна икономическа зона. Българското правителство определи нападението като недопустимо, но първоначално заяви, че няма достатъчно доказателства, за да посочи категорично извършителя. По-късно премиерът Румен Радев каза, че Русия е вероятният отговорен фактор, но че окончателно доказване на руската вина все още липсва.

От атаките до европейската реакция

На 12 октомври България поиска техническа помощ от ЕС и НАТО за продължаване на разследването. Премиерът Румен Радев проведе разговори с председателя на Европейската комисия и генералния секретар на НАТО, а темата беше включена и в дневния ред на заседанието на Европейския съвет на 15 и 16 октомври.

В Брюксел лидерите на ЕС определиха атаките срещу граждански и търговски кораби в изключителните икономически зони на България и Румъния като неприемливи и като сериозно нарушение на международното и морското право. Радев предложи мораториум върху военните удари срещу търговското корабоплаване в Черно море. На 20 октомври Северноатлантическият съвет изрази солидарност с България и Румъния и готовност да окаже съюзническа подкрепа при изясняването на обстоятелствата около нападенията.

Защо София беше посочена в резолюцията

В окончателния текст Европейският парламент изразява загриженост от „неясния и двусмислен“ според евродепутатите отговор на българските власти към ескалиращата руска заплаха. Посочена е и слабата дипломатическа реакция на София спрямо Руската федерация. Най-конкретното искане е България да потвърди до 30 октомври участието си в инициатива на НАТО за противодействие на дронове.

Тъкмо забавянето по този въпрос превърна темата от спор за публичната оценка на атаките в спор за конкретни отбранителни действия. ЕП настоява още НАТО да обмисли нова инициатива за Черно море на основата на проекта „Черноморски страж“, както и за по-тясно сътрудничество между България, Румъния и Турция. Документът определя сигурността на Черно море като част от сигурността на целия Европейски съюз и призовава за европейско финансиране на защитата на крайбрежните и пристанищните райони.

Какво отговори българското правителство

Румен Радев отхвърли критиките и заяви, че спорният текст е бил добавен в проекта в последния момент. „Изразявам категорично несъгласие и недоумение“, заяви премиерът в писмо, като посочи, че по време на Европейския съвет е провел среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте и президента на Румъния Никушор Дан.

Правителството твърди, че България е задействала възможностите си за наблюдение, разузнаване, откриване и реакция в Черно море. Според кабинета страната е поискала международна техническа помощ, а след разговорите с НАТО над морето вече патрулира американски самолет P-8A „Посейдон“. Резолюцията обаче показва, че за значителна част от евродепутатите публичните уверения не са заменили очакваното политическо решение за присъединяване към антидроновата инициатива.

Следващият конкретен срок е 30 октомври. До него София трябва да даде официален отговор за участието си в натовската инициатива, докато разследването на атаките срещу корабите продължава.

Източници: bnrnews.bg, apnews.com, btvnovinite.bg