Проф. Огнян Минчев: Путин се опитва да въвлече периферията както на НАТО, така и на Евросъюза, в украинския конфликт

Европейският съвет посочи, за разлика от София, единствения възможен източник на атаките по търговски кораби в близост до българските и румънските брегове на Черно море – Русия. Конкретни мерки обаче така и не бяха набелязани след двата дни съвещания в Брюксел тази седмица, констатира пред БНР политологът проф. Огнян Минчев. Според него, след като само за седмица край Бяла и Шабла бяха потопени два кораба, на действията на Москва трябва да бъдат поставени твърди граници, но това ще е съпроводено с големи рискове, тъй като България не е подготвена срещу такъв тип агресия.

„Една подобна твърда граница би могла да бъде България и Румъния да приемат основния черноморски търговски трафик в своите териториални води, което да ги изложи на преките удари на Москва, ако дроновите удари върху корабите продължат. Биха могли да се вземат много категорични мерки за колективна дронова защита – нещо, за което започнаха да говорят и някои представители на правителството и на мнозинството тук. Но България е в отчайваща степен изостанала от развитието на съвременните отбранителни технологии,“ отбеляза Минчев в интервю за предаването „Събота 150“.

Минчев изрази несъгласие с позицията, която българският премиер Румен Радев изрази пред европейските си колеги, че най-големият проблем на Европа в момента са високите цени на горивата и затова София оценява всички стъпки, които водят до намаляването им.

„Най-големият проблем на Европа не са цените на горивата, въпреки че те са сериозен проблем. Най-големият проблем на Европа е, че от страна на Путин, виждаме сериозни опити за разширяване на агресията спрямо Украйна, чрез въвличане в конфликта, засега по хибридни механизми, на периферията както на НАТО, така и на Евросъюза. Тоест опитите на Путин да влезе в директен конфликт със страните от Източна Европа, с НАТО и ЕС като цяло.“

Според Минчев лидерът на Русия и американският му колега Доналд Тръмп „силно подценяват“ възможностите на Европа и това ще провали сътрудничеството им.

„Те си представяха, че ще могат да смажат много лесно Европа, да я отстранят от сцената, тъй като тя много дълго не беше значим геополитически фактор. Качването на Европа на геополитическата сцена е неприятната изненада както за Москва, така и за Вашингтон. Неприятна изненада, която ще блокира всякакви опити за заобикаляне на конфликта между Запада и Русия – противопоставяне, което Тръмп се опитва да заобиколи чрез спекулативни стъпки като дизеловата сделка или като това, което направи снощи. На практика той суспендира част от Закона Греъм, който подписа само преди месец, и разшири възможностите на Путин да продава петрол на международния пазар.“

Междинните избори за американския Конгрес на 3 ноември ще отслабят нападките на администрацията във Вашингтон срещу Европа, прогнозира Огнян Минчев.

„Дали междинните избори ще лишат Тръмп от сериозна част от неговите прерогативи, поради нов баланс между Белия дом и Конгреса, или просто нарастващото политическо противопоставяне в САЩ ще намали обхвата на реалното въздействие, което решенията във Вашингтон оказват върху международната среда, по един или друг начин този тип негативно-хибридно въздействие върху Европа и върху Украина, що се отнася поне от територията на САЩ, ще бъде намалено.“

Реакцията на президента Тръмп и неговото обкръжение след очакваното поражение на изборите крие определени рискове, предупреди политологът като припомни щурма на Капитолия от гневни привърженици на MAGA след изборното поражение на Тръмп от Джо Байдън.

„Знаем какво се случи на 6 януари 2021 година и знаем, че резултатите от междинните избори могат да доведат не само до намаляване на относителната тежест на Белия дом в американската вътрешна и външна политика, но и до силно напрежение и екстремизиране на политическите нрави в США. Което в крайна сметка ще доведе до намаляване на шансовете на США да играят водеща роля в международните отношения.“