Дарио Фо: смехът като оръжие срещу властта

На сцената Дарио Фо често е сам. Само с гласа, тялото и въображението си той може да превърне един актьор в цяла тълпа, а една стара история – в съвременен политически спор. Италианският драматург, актьор, режисьор и композитор умира на 13 октомври 2016 г. в Милано, на 90 години. В последните месеци от живота си е имал белодробни проблеми и е лекуван в болница, съобщават италиански медии, цитирани от „Гардиън“.

Фо е роден през март 1926 г. в Сан Джано, край езерото Маджоре. Израства в семейство, близко до театъра и съпротивата срещу фашизма. Баща му е железопътен служител и любител актьор, а майка му е разказвачка с усет към народните истории. От дядо си Фо научава ритъма на устния разказ – умение, което по-късно ще превърне в запазена марка на сценичния си език.

Моноспектакълът, който руши границите

Най-емблематичната му творба е „Мистерия буфо“. Поставена за първи път през 1969 г., тя събира библейски сюжети, средновековни легенди и народни мотиви, но ги разказва от гледната точка на обикновения човек. Фо използва мимика, преувеличени движения, диалекти и грамелот – сценичен език от звуци и интонации, който напомня различни говори, без да следва напълно нито един от тях.

Спектакълът се превръща в театрален феномен и е игран хиляди пъти. На сцената Фо сменя герои, възрасти и социални роли за секунди. Смехът при него не е само забавление – той обръща йерархиите и позволява на публиката да види властта от най-неудобния ѝ ъгъл.

Сатира срещу институциите

Фо и актрисата Франка Раме, за която се жени през 1954 г., създават обща театрална компания през 1958 г. Двамата поставят пиеси, в които политиката влиза в ежедневието: в кухнята, на работното място, в полицейския участък и в телевизионното студио.

През 1962 г. конфликтът им с РАИ прекъсва телевизионната им кариера за 15 години. Причината е спор около сатирични скечове и исканията за промени в текста. По-късно Фо и Раме насочват работата си към независими театрални пространства и към публика извън традиционните културни институции.

В „Случайна смърт на един анархист“ Фо използва фарса, за да говори за смъртта на железничаря Джузепе Пинели в полицейски участък в Милано. В „Не плащаме! Няма да платим!“ икономическата криза е превърната в история за жени, които ограбват супермаркет в знак на протест срещу поскъпването. Зад комичните ситуации стоят теми за полицейското насилие, бедността, труда и злоупотребата с власт.

Нобелът за един средновековен шут

През 1997 г. Фо получава Нобеловата награда за литература. Нобеловият комитет го определя като творец, който „по примера на средновековните шутове бичува властта и възстановява достойнството на онеправданите“.

Отличието предизвиква спорове, защото Фо е преди всичко човек на сцената, а не автор, познат с традиционни романи или поезия. Неговият отговор е в самото творчество: той доказва, че театърът може да бъде едновременно литература, политически коментар и жив разговор с публиката.

След смъртта на Франка Раме през 2013 г. Фо продължава да работи и да пише. Остава активен почти до края на живота си – с пиеси, романи, лекции и спектакли за художници. Тъкмо това е един от най-трайното му наследство: за Дарио Фо сцената никога не е била само място за представление. Тя е място, от което човек може да се засмее на страха и да си върне правото да задава въпроси.

Източници: theguardian.com, euronews.com