20 години без Пепа Николова: актрисата, която не умееше да бъде безлична

Има актьори, които просто изпълняват роли. Има и такива, които оставят нещо от себе си във всеки образ.

Пепа Николова беше от вторите.

Тя имаше онова рядко качество, което не се придобива в академия и не може да бъде научено от учебник — присъствие. Можеше да бъде смешна, дръзка, темпераментна, уязвима и едновременно с това напълно естествена. На екрана не изглеждаше като човек, който се опитва да играе някого. По-скоро създаваше усещането, че просто живее в образа.

На 22 септември 2006 г. Пепа Николова умира в София. Тя е едва на 59 години.

Днес, 20 години по-късно, името ѝ продължава да бъде свързвано с едни от най-запомнящите се образи в българското кино и театър.

Момичето от Харманли

Пепа Николова е родена на 23 декември 1946 г. в Харманли. Любопитното е, че пътят ѝ към актьорската професия не започва с традиционното обучение в театрална академия.

През 1965 г. тя кандидатства в Школата за естрадни певци към радиото и телевизията. Именно там талантът ѝ е забелязан от хора от театъра и киното. Режисьорът Вили Цанков я кани в Младежкия театър, а по същото време Ирина Акташева и Христо Писков виждат в младото момиче потенциала за главна роля.

Така идва първата голяма среща на Пепа Николова с киното.

И тя е всичко друго, но не и обикновена.

„Понеделник сутрин“ — филмът, който чака повече от две десетилетия

През 1966 г. Пепа Николова получава главната роля на Тони във филма „Понеделник сутрин“ на Ирина Акташева и Христо Писков.

За младата актриса това е изключителен шанс. Само че филмът се оказва неудобен за тогавашната власт и не стига до широката публика.

Лентата остава забранена в продължение на повече от две десетилетия. Официалната ѝ премиера идва чак през 1988 г.

Така се случва нещо почти парадоксално — Пепа Николова прави една от най-важните си ранни роли, но зрителите трябва да чакат години, за да я видят.

Когато филмът най-сетне излиза пред публика, изпълнението ѝ получава признание. Николова е отличена с наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добра женска роля.

За нея обаче междувременно вече е започнал друг живот — този на актриса, позната на цяла България.

Джалма и „На всеки километър“

Една от ролите, с които Пепа Николова става любимка на телевизионната публика, е тази на Джалма в „На всеки километър“.

Там тя играе заедно със Стефан Данаилов, а образът ѝ остава сред запомнящите се женски персонажи в популярния сериал. БНР също посочва ролята на Джалма като една от тези, които превръщат Николова в познато и обичано лице за публиката.

Тя има нещо, което камерата харесва.

Но има и нещо друго — естественост.

Пепа Николова не изглежда като човек, който се старае да впечатлява зрителя. Точно затова го печели.

Актрисата, която не можеше да остане незабелязана

Кариерата ѝ продължава с роли в киното, телевизията и театъра.

Сред филмите, в които участва, са „Бягаща по вълните“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Голямата победа“, „Най-добрият човек, когото познавам!“, „Бялата одисея“, „Самодивското хоро“, „Снаха“, „Войната на таралежите“ и други.

Но дори дългият списък с роли трудно може да обясни защо Пепа Николова остава толкова разпознаваема.

Причината вероятно е в характера.

Тя не е от актрисите, които се стремят да изглеждат недосегаеми. Напротив — в публичните си изяви е директна, енергична и неподправена.

Тъкмо тази прямота се превръща в част от нейния образ.

Театърът

Киното я прави популярна, но театърът заема огромно място в професионалния ѝ живот.

След работата си в Хасковския драматичен театър Пепа Николова става част от трупата на Сатиричния театър в София. Там се среща с едни от най-големите имена на българската комедийна и сатирична сцена.

Сатиричният театър се оказва естествено място за нейната енергия.

Но да бъде определяна единствено като комедийна актриса би било несправедливо към мащаба на таланта ѝ. Николова умее да преминава от комичното към драматичното и да придава характер дори на образи, които на пръв поглед изглеждат второстепенни.

През май 2025 г. във фоайето на Сатиричния театър е поставен неин барелеф редом до този на Григор Вачков. Инициативата е част от проект за съхраняване паметта за емблематичните актьори на театъра.

Десетилетия след смъртта ѝ това е още едно напомняне, че мястото ѝ в историята на българската сцена не е забравено.

Не само актриса

Пепа Николова има и друга страна, която днес често остава в сянката на актьорската ѝ кариера.

Тя пее и участва във фестивала „Златният кос“. В архива на БНР са съхранени нейни записи, сред които интервю и изпълнение на песента „Хороскоп“.

Това е още един детайл, който показва колко трудно е да бъде поставена в една-единствена категория.

Актриса.

Певица.

Телевизионно лице.

Театрална фигура.

Но преди всичко — човек с характер.

Майката на Александра Сърчаджиева

Пепа Николова е майка на актрисата Александра Сърчаджиева, която също избира сцената и камерата.

Така една артистична линия продължава в следващото поколение.

Сърчаджиева неведнъж е говорила за влиянието на майка си и за уроците, които е получила от нея. Сред думите, които си спомня, е и една особено силна фраза: „За да си голям на сцената, трябва да си голям човек.“

В това изречение сякаш има много от самата Пепа Николова.

Защото при нея актьорската професия никога не е изглеждала като обикновено позиране пред камерата. Тя идва с характер, отношение и личност.

Последните години

Пепа Николова продължава да работи до последните години от живота си.

Тя остава свързана с театъра, киното и телевизията и не се отказва от публичния живот.

На 22 септември 2006 г. обаче всичко приключва твърде рано.

Пепа Николова умира на 59 години.

За колегите ѝ това е загуба на човек с огромно присъствие. За публиката — край на една кариера, която е оставила десетки образи.

Двадесет години по-късно

Времето има странното свойство да заличава лица, които някога са били навсякъде.

При Пепа Николова се случва обратното.

Колкото повече години минават, толкова по-ясно се вижда колко различно е било нейното присъствие.

Тя не е просто име в списъка на известните български актьори от втората половина на XX век. Тя е част от една епоха, в която българското кино, телевизия и театър създават образи, които остават в колективната памет.

А Пепа Николова има рядката способност да бъде разпозната не само по името си, а по начина, по който говори, по усмивката, по темперамента и по онова усещане, че пред камерата стои истински човек.

Може би затова 20 години не са достатъчни, за да бъде забравена.

През 2025 г. Сатиричният театър постави нейния барелеф сред тези на други свои емблематични актьори.

А ролите ѝ продължават да съществуват.

Тони от „Понеделник сутрин“.

Джалма от „На всеки километър“.

Десетките образи от киното и театъра.

И един характер, който трудно може да бъде сбъркан с нечий друг.

Двадесет години след смъртта на Пепа Николова остава усещането, че българската сцена е загубила не просто една талантлива актриса, а една неподправена личност.

А такива хора времето трудно успява да заличи.