Да бъдеш Уитни Хюстън

Световноизвестният мюзикъл пристига в София за пет спектакъла в НДК от 2 до 4 октомври

Има роли, които актьорът просто изиграва. Има и такива, които изискват от него да прекрачи границата между собствената си самоличност и образа, който пресъздава. А има и роли, при които тази граница практически изчезва.

Точно такава е ролята на Рейчъл Марън в „Бодигард”.

Американката Сидони Смит има не само физическа прилика с Уитни Хюстън, но и прекрасни гласови данни. Благодарение на творческите си заложби и на изключителната си отдаденост на ролята си на Рейчъл Марън, тя внушава на аудиторията, че на сцената на мюзикъла „Бодигард” е истинската Уитни Хюстън. Превъплъщаването ѝ е толкова пълно, че зрителите са като омагьосани от нейното изпълнение. С визия, танци и глас тя връща публиката във времето на Уитни, която светът, за жалост, загуби прекалено рано.

И може би именно това е най-голямото предизвикателство пред Сидони Смит – не просто да прилича на Уитни Хюстън, не просто да изпее нейните песни, а да пресъздаде онази особена енергия, с която Уитни владееше сцената. Да предаде емоцията, силата и уязвимостта, които превърнаха певицата в световна легенда.

Когато един артист пресъздава друга световна звезда, публиката неизбежно сравнява. Но при „Бодигард” това сравнение е особено безмилостно – защото става дума за глас, който практически няма аналог.

Както е известно, мюзикълът е базиран на хитовия филм на „Уорнър Брадърс” „Бодигард” от 1992 г. Филмът спечели любовта на милиони зрители с една необикновена любовна история и прекрасен саундтрак. Всичките 13 песни от филма се превърнаха в хитове веднага след излизането му на екрана, а емблематичната „I Will Always Love You“ по музика и текст на Доли Партън в изпълнение на Уитни Хюстън и до сега е една от най-обичаните песни на всички времена.

Това е една от онези песни, които сякаш са надживели времето. Поколения я разпознават още от първите секунди, а изпълнението на Уитни се е превърнало в част от световната музикална памет.

Разбира се, за успеха на филма имаха огромно значение изпълнителите на главните роли – Уитни Хюстън и Кевин Костнър – и двамата в зората на своята творческа кариера.

Екранната химия между тях превърна историята на звездната певица Рейчъл Марън и нейния бодигард Франк Фармър в нещо много повече от обикновен романтичен сюжет. „Бодигард” остана в съзнанието на публиката именно защото съчета по необичаен начин любов, опасност, слава, самота и музика.

И днес, повече от три десетилетия след появата на филма, тази история продължава да живее – този път на сцената.

От Лондон до София

Световната премиера на мюзикъла е на 5 декември 2012 г. в известния театър Adelphi Theatre в лондонския „Уест Енд” – творческото сърце на Лондон.

От тогава до сега той пътува и се играе с голям успех на различни сцени на пет континента, като вече е натрупал четири милионна публика, а за първи път ще прескочи в нашите географски ширини, за да зарадва не само любителите на жанра „мюзикъл”, но и ценителите на хубавите песни, сътворени за филма „Бодигард” от големия американски композитор и диригент Алън Силвестри.

Самият оригинален филмов сценарий е дело на Лорънс Касдан, режисьор е Теа Шарок, а сценарист – носителят на „Оскар” Алекс Динеларис, хореограф – Артър Пита, а музикален супервайзър – Майк Диксън.

Зад сцената е огромен екип от професионалисти, които остават в сянка, но без всеки един от тях спектакълът няма да бъде напълно успешен.

Тъкмо това е една от магиите на големия мюзикъл – публиката вижда светлината, костюмите, танца, актьорите и музиката, но зад всичко това стои огромен механизъм от хора, които всяка вечер работят с прецизността на часовник. А когато спектакълът е на турне, тази машина трябва да бъде пренесена, сглобена и отново задвижена в нов град, пред нова публика.

Сега тази сцена ще бъде София.

И за българската публика това ще бъде не просто гостуване на поредния международен спектакъл. Това е среща с една от най-разпознаваемите музикални истории на XX век – история, в която киното, музиката и театърът се срещат в един образ: образа на Уитни Хюстън.

Когато няма право на втори дубъл

Сидони Смит си партнира с Адам Гарсия, който е в ролята на бодигарда на певицата – Франк Фармър, блестящо изпълнена във филма от Кевин Костнър.

Специалистите твърдят, че да направиш филм е много по-лесно, отколкото всяка вечер да пресътворяваш сценично произведение. Във филма имаш право на дубли, на поправки и преозвучаване. На сцената трябва всяка секунда да си брилянтен – и в танца, и в пеенето – всичко трябва да е съвършено като на запис.

„Брилянтен” е точната дума, която изразява поведението на двойката, изпълняваща главните роли в мюзикъла „Бодигард”, която българската публика ще има невероятния шанс да гледа в началото на октомври в НДК.

И тук се крие една от големите разлики между киното и театъра. На екрана зрителят вижда крайния, съвършен резултат след множество дублажи и монтажи. На сцената няма монтаж. Няма „стоп”. Няма възможност някой да каже: „Нека започнем отначало.”

Всяка вечер е премиера.

А за Сидони това означава да бъде едновременно актриса, певица и танцьорка, при това в продължение на цял спектакъл, без да позволи на публиката да види усилието зад съвършенството.

Как точно Сидони Смит изиграва ролята на Уитни Хюстън?

За Уитни

За Уитни Опра Уинфри казва: „За мен тя е ГЛАСЪТ. Всеки път, когато тя пееше, чувахме част от Бог.”

Как Сидони играе като „Гласът”, така че да не остане никакво съмнение в зрителите, че гледат самата Уитни?

Разказва самата Сидони:

„Опитвам се да не мисля прекалено много за това да съм точно като нея. Ако мисля твърде много за самата Уитни, ще блокирам. Мисля си за нея, когато съм вкъщи, но на сцената трябва просто да се потопя в момента.”

Това признание всъщност разкрива нещо много важно за изкуството на превъплъщението. Колкото повече артистът се опитва механично да копира своя герой, толкова по-лесно може да загуби неговата естественост. Сидони избира друг път – тя познава Уитни, изучава нейния образ, гласа ѝ, движението ѝ, сценичното ѝ присъствие, но когато завесата се вдигне, трябва да забрави всичко това и просто да бъде Рейчъл.

Сидони знае, че да изпълниш ролята си за „отличен” е резултат от много труд.

Освен това със сигурност е атлетична работа да пееш и танцуваш едновременно, изискват се ежедневни физически тренировки и много умения.

„Когато се подготвях за ролята, често тичах и пеех едновременно. Трудността не е само във вокалите, но и в танците. Трябва да знаеш кога ще имаш възможност да си поемеш дъх и кога предстои дълга фраза без почивка.” – обяснява актрисата.

За публиката това изглежда лесно. Светлините са насочени към сцената, музиката започва, артистът запява и всичко изглежда естествено. Но зад тази лекота стоят часове тренировки, контрол върху дишането, физическа издръжливост, вокална техника и способност да запазиш концентрацията си дори когато тялото вече усеща умората.

А когато песните са песни на Уитни Хюстън, натискът е още по-голям.

Шест песни на прослушването – шест изпитания

Въпреки че е от САЩ, Сидони живее в Германия от много години. Тя гледа мюзикъла „Бодигард” в Лондон и когато разбира, че предстои да бъде поставен в Германия, изявява желание да стане част от него.

„За прослушването трябваше да подготвя много от песните в мюзикъла – цели шест”, разказва Сидони.

А, това не са просто песни – това са песни на Уитни Хюстън!

Трябваше да съм брилянтна.

Така тя става част от състава, а след Германия, измествайки изпълнителката от първия състав Александра Бърк, започва да играе и в постановките в Лондон.

В спектакъла тя изпълнява всичките 13 песни плюс един бис – общо 14 песни на живо.

Четиринадесет песни.

Четиринадесет възможности да се изправи пред публиката и да докаже, че може да носи върху себе си образа на една от най-големите певици на всички времена.

Изпълнението ѝ изисква огромна концентрация и увереност всяка вечер, особено уморително е по време на турнета, но Сидони знае, че няма право на грешки, нито на проява на умора.

Това е цената на живото изкуство.

Публиката може да не знае колко часове репетиции стоят зад една песен. Може да не вижда напрежението преди излизането на сцената или физическата умора след последния поклон. Но вижда резултата. И именно това е неписаният договор между артиста и зрителя – артистът да даде всичко от себе си, а публиката да повярва.

От цигулката до сцената

В Съединените щати още от малка Сидони учи цигулка и е убедена, че това ще бъде житейският ѝ път.

Като студентка обаче се влюбва в мюзикъла и решава да опита, като се подготвя за всичко – започва курсове по пеене, танци, развива се. И разбира, че това е призванието ѝ.

„Направих голям скок – отказах се от цигулката и реших да се посветя изцяло на театъра” – казва Сидони.

„Мюзикълът изисква всичко от теб – да пееш, да танцуваш, да играеш. Бях само на 20 години, когато започнах. Не е типично. Особено в САЩ, където децата още от три годишни си подготвят с балет, инструменти и пеене, различни изкуства – това помага много за изграждането на техниката.

Аз обаче съм много амбициозен човек. И при мен се получи, въпреки късния старт.

По същия начин научих много бързо немски след преместването си в Германия. Много съм амбициозна и целеустремена. Може би е по-добре човек да си дава повече време, но кой изобщо има толкова време.

Аз записвах всеки курс, всичко, от което мога нещо повече да науча, използвах всяка възможност за уча – бях като гъба, попивах всичко. Опитвах, грешах, опитвах отново и така успявах и намерих своя творчески път.”

Този разказ на Сидони ми напомня за една проста, но много важна истина – талантът може да отвори врата, но след това човек трябва сам да премине през нея.

При нея този път започва с цигулката и завършва – поне засега – с една от най-трудните женски роли в съвременния мюзикъл. Между тези две точки има огромно количество работа, обучение, грешки, откази, нови опити и най-вече желание да не спираш.

А може би именно затова тя успява да бъде убедителна в образа на Рейчъл Марън.

Защото зад блясъка на сцената стои човек, който знае какво означава да започнеш отначало.

Когато завесата се вдигне

Мюзикълът „Бодигард” изправя публиката на крака всяка вечер. И в центъра на овациите винаги е Сидони Смит – една истинска двойничка на незабравимата Уитни Хюстън.

А сега идва ред на София.

От 2 до 4 октомври НДК ще стане сцена на пет спектакъла, в които българската публика ще има възможност да се срещне с историята на Рейчъл Марън и Франк Фармър, с музиката, която поколения познават, и с песните, които отдавна са престанали да бъдат просто песни от филм.

Те са част от нашата музикална памет.

А за мен най-интересният въпрос остава един: какво се случва, когато една млада американка застане под светлините на сцената и запее с гласа, който целият свят свързва с Уитни Хюстън?

Отговорът ще бъде даден не от думите, а от самата сцена.Защото Уитни Хюстън я няма. Но нейният глас продължава да живее.

И когато Сидони Смит излезе пред българската публика, запее, затанцува и се превъплъти в Рейчъл Марън, за няколко часа времето може би отново ще върне една от най-големите музикални легенди на XX век.

Да бъдеш Уитни Хюстън не е просто да приличаш на нея или да пееш нейните песни.

Това е да носиш върху себе си огромната отговорност да накараш публиката отново да повярва в магията на нейния глас.

Оля АЛ-АХМЕД