Кога спортът започва да вреди на имунитета

Редовното движение е сред най-важните фактори за поддържане на добро здраве, но когато тренировките станат прекалено интензивни и продължителни, ефектът върху организма може да се промени. Научни изследвания показват, че прекомерното физическо натоварване, особено при недостатъчно възстановяване, може временно да наруши някои функции на имунната система и да увеличи уязвимостта към инфекции.

Според научен обзор, публикуван през 2025 г., редовните упражнения с умерена интензивност подпомагат имунния надзор, активността на имунните клетки и защитата срещу вирусни и бактериални инфекции. При продължителни или прекомерно тежки натоварвания обаче се наблюдават хормонални и метаболитни промени, включително повишаване на кортизола, които могат временно да повлияят неблагоприятно както на вродения, така и на придобития имунитет, пише PubMed/NCBI.

Кога тренировката се превръща в прекомерно натоварване?

Няма универсална граница, която важи за всички. Значение имат интензивността и продължителността на тренировката, физическата подготовка, възрастта, храненето, качеството на съня и времето за възстановяване. Натоварване, което е нормално за професионален спортист, например може да бъде прекомерно за човек, който едва започва да тренира.

Систематичен преглед на ефектите от интервалните тренировки установява, че след тежко физическо натоварване могат да настъпят преходни промени в броя и функцията на определени имунни клетки. Някои от наблюдаваните изменения продължават от няколко часа до няколко дни в зависимост от показателя и характера на натоварването. В същото време редовното и правилно дозирано трениране води до благоприятни адаптации на имунната система.

Особено внимание учените отделят на продължителните натоварвания за издръжливост. Метаанализ от 2024 г. например установява по-висок риск от инфекции на горните дихателни пътища след маратонско бягане.

Какво се случва с имунитета?

При тежко физическо усилие организмът реагира като при физиологичен стрес. Променят се концентрациите на кортизол и катехоламини, както и разпределението на левкоцитите. След продължително интензивно натоварване могат да се наблюдават изменения в Т- и В-лимфоцитите, антителата и секреторния имуноглобулин А (IgA), който има важна роля за защитата на лигавиците.

Традиционно този период е описван като своеобразен „отворен прозорец“, през който защитата срещу инфекции е понижена. Съвременната наука обаче поставя тази проста концепция под въпрос. Част от учените смятат, че преместването на имунни клетки от кръвта към други тъкани след тренировка не трябва автоматично да се приема за имуносупресия.

Освен това по-високата честота на инфекции при елитни спортисти невинаги може да бъде обяснена единствено с тренировките. Недоспиването, психологическият стрес, недостатъчният прием на енергия и хранителни вещества, пътуванията, контактът с големи групи хора и екстремните климатични условия също могат да увеличат риска от заболяване.

Умереното движение има обратния ефект

Това не означава, че интензивните тренировки по принцип са вредни. Проблемът възниква най-вече когато голямото натоварване се повтаря без достатъчно време за възстановяване.

Умерената физическа активност има добре установени ползи. При нея се увеличава циркулацията на неутрофили, естествени клетки убийци и други компоненти на имунната защита. Продължителното редовно движение също има противовъзпалително действие и се свързва с по-добър имунен контрол.

Затова ключовият фактор не е просто колко често тренираме, а балансът между натоварване и възстановяване. Постоянната умора, необичайният спад в спортните резултати, нарушенията на съня и честите заболявания могат да бъдат сигнал, че тренировъчният режим трябва да бъде преразгледан.

При професионалните спортисти Международният олимпийски комитет също посочва прекомерното тренировъчно и състезателно натоварване като фактор, свързан с имунологични изменения, по-висок риск от заболявания и синдром на претрениране.

Изводът на специалистите е, че физическата активност остава важен съюзник на имунната система. Повече обаче невинаги означава по-добре – оптималният ефект идва от подходяща интензивност, постепенно увеличаване на натоварването, достатъчен сън, пълноценно хранене и време за възстановяване.