След скандала с „Хелп карма“ над 600 IT специалисти работят по нова платформа за дарения

Скандалът с платформата за даряване „Хелп карма“ се е отразил тежко на неправителствения сектор. Но в същото време ефектите са многопосочни и не непременно само негативни.

„Това, което се случи с "Хелп карма", породи една огромна мобилизация на над 600 специалисти от IT сектора, които работят по нова платформа за даряване. Те обмислят по какъв начин да направят нещо, което да бъде по-полезно за организациите, които набират средства за своите каузи.“

Това разказа в Z-Каст Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум (БДФ) – организацията, която поддържа платформата DMS.

По думите й тази нова платформа ще се ползва не само от всички организации, но и за кампаниите, които организират. Според нея това е едно сериозно количество енергия и професионален опит, който са готови тези хора буквално да дарят, за да бъде изградено нещо смислено. 

„Все още разговорите са в началото. Когато ги слушам, си давам сметка, че ние живеем в паралелни светове, които рядко се докосват. А може да бъдем полезни, ако си говорим и не се губим в превода, ако работим заедно“, коментира тя.

Красимира Величкова уточни, че работната група не си е поставила срокове за изработването на новата платформа. 

По думите й неправителственият сектор продължава да търпи негативите от скандала с „Хелп карма“, но това към момента не се е отразило съществено на работещи организации в областта на фондонабирането. 

„Случаят с „Хелп карма“ беше много голям и сериозен скандал, който, въпреки че се случва с една конкретна платформа, всички ние другите се чувствахме засегнати. При нас отлив от дарения не се вижда, но ние вложихме огромни усилия през изминалия месец. Група от организации се върнахме към стари стандарти на добро управление – какво значи една организация да бъде прозрачна и отговорна към своите дарители“, разказва Красимира Величкова. 

Директорката на БДФ посочи, че тази година коронавирусната пандемия през март е отключила огромна вълна на съпричастност.

Според Красимира Величкова гражданският сектор в България е системно недофинансиран. По думите й в страната има над 40 000 регистрирани организации. 

„Предполагам това шокира всички, колко много са те. Но в число влизат и организациите, които не са активни, създавани са определен проект и след това не са функционирали, футболните и всички спортни клубове, училищни настоятелства, част от читалищата и др.

В едно изследване от 2018 г. на "Отворено общество" за състоянието на сектора, показва, че в над 60% от неправителствените организации работят двама или трима души в управителния съвет и екипа. Само над 1% от организациите в гражданския сектор са с над 1 милион лева бюджет. В този смисъл всяко едно оттегляне на голяма донорска организация е много тежък удар върху гражданския сектор“, разказа тя.    

Директорката на БДФ разказа, че есемесите продължават да бъдат най-предпочитаният начин за даряване, но намаляват. А през последните години се увеличава и използването на онлайн даренията. 

„Хората се чувстват по-спокойни в онлайн среда и даряват по-често. Ние сме сигурни, че тази практика ще се увеличава и вероятно ще стане най-предпочитаният начин за даряване“, прогнозира тя.

Красимира Величкова посъветва да се проверяват каузите, за които се дарява. 

„Знам, че когато го казвам, звучи особено, защото човек си казва: „Ама не стига, че дарявам, но и сега да проверявам.“ Ние може да сме сигурни, че нашето дарение е допринесло и че от него е имало полза, тогава, когато сме сигурни в организацията или кампанията на хората, за които даряваме“, каза тя. 

Как се развива дарителството в България, даряват ли повече българите, кои основни платформи се използват най-много, чуйте разговора с Красимира Величкова в поредния 14-и епизод на Z-Каст тук.

Можете да слушате Z-Каст в Spotify, Google Podcasts, TuneIn, Soundcloud, Apple Podcasts.