Нещо като парламент, нещо като риалити, изобщо като нищо на света

Никога няма да разбера защо като опре до допитване до общественото мнение, гражданите поставят ниска оценка на Народното събрание. Рейтингът му копае нови и нови дъна и това е напълно необяснимо, защото същите тези граждани иначе не пропускат епизод на BigBrother, MasterChef, Survivor, „Фермата“, „Черешката на тортата“, „София ден и нощ“, „Игри на волята“, „Гласът на България“ и, разбира се – турските сериали. 

Вярно, трудно е да следиш всички издания на филма „44-то Народно събрание на Република България“, защото тъкмо си се заредил с пуканките пред живото излъчване и, оказва се – кворум няма. Като да ти спрат топлата вода точно, след като си насапунисал косата. Обаче хванеш ли веднъж сюжетната линия, ставаш фен на депутатите до гроб (по-точно докато те закопаят). 

То е страст (парламентарният председател Цвета Караянчева скача от канари в Родопите). То е мистерия (ще се появи ли днес поправка, с която ще вкарват в затвора за споделено пътуване, скрита в кодекса за корабоплаването, или ще се появи утре). То е напрежение (ще дойде ли Бойко Борисов за парламентарен контрол или пак няма да дойде). То е романтика, преплетени са множество съдби, съдби на кръстопът – ще успее ли ГЕРБ да приключи успешно с ухажването на независимите, преживели преди това тежка раздяла с БСП, и ще ревнува ли от това „Воля“ (развръзката – в следващия епизод). 

Има и елементи на съдебен спор – ще имаме ли нова конституция и защо никой не припозна бебето?! Има и детска развлекателна програма – децата на родители насилници все по-трудно ще се извеждат от дома. И още: смелост и дръзновение – „надглавният“ прокурор ще се предлага от… главния прокурор; награди – за бордовиците в държавните фирми, и наказания – за клиентите на фирмите за бързи кредити. Има и футуристични елементи – депутатите вече работят и онлайн. И накрая – нито един уважаващ себе си български филм не може да мине без носталгия по комунизма – държавни мастодонти да получават държавните обекти.

С ясното съзнание, че това кратко въведение (в психоанализата) няма как изчерпателно да бъде развито в по-малко от двутомник, все пак ще опитаме да скицираме живота в Къщата на 44-тото НС, за да изследваме, аджеба, на какво се дължи този нисък рейтинг. Извадете пуканките от микровълновата.

Мастършефове на внасянето на скрити поправки

Парламентарните журналисти знаят – появи ли се проект на закон или проект за изменение на закон на сайта на НС, то той трябва се чете отзад напред. Накрая са преходните и заключителни разпоредби, които де юре би трябвало да представляват формални изменения и в други закони, които следват измененията в основния, но де факто се използват за пробутването „по другия начин“ на скрити поправки – съществени и често абсолютно несъотносими към предмета на закона, който е отворен за разглеждане.

Ето как управляващите подкрепиха изменения в Закона за потребителския кредит, предложени по „другия начин“- в преходните и заключителни разпоредби на Закона за ДДС, с които неустойките по кредити да са 100% от размера на самия кредит. Любопитният момент тук е, че поправката бе предложена от независимия Спас Панчев, а по правило ГЕРБ и „Обединени патриоти“ не обичат да приемат текстове, които не те са предложили. 

За зла беда, за пореден път се оказа, че в тази държава все още има четящи хора и това богоугодно дело в полза на ползвателите на бързите кредити (както ще обясни сам Спас Панчев малко по-късно) бе разконспирирано. Последва не само обществен скандал, но и правен хаос, при който правната мисъл на управляващите реши да отмени спорния текст от закона, който обаче така и не просъществува в правния мир, защото пък президентът му наложи вето, но пък от ГЕРБ за втори път подкрепиха поправката, само и само да отхвърлят ветото. Абе, сложно е. По-важното е, че никой от тях не забелязал странния текст на Панчев като тихо и безропотно го гласувал първоначално. „Ама това не е гаф! Това си е лобистка поправка! Върнете парите преди Коледа!“ – възкликнаха по повода от БСП. 

Мастършефско бе изпълнението и с промените в Наказателния кодекс, с които се наложи затвор за нерегламентирани превози, разтълкуван от юристите и като затвор за споделено пътуване. Поправката мина пак по „онзи“ начин – в преходните и заключителни разпоредби на… Закона за търговското корабоплаване. Така, де – все за видове превозни средства иде реч. 

Тази поправка показа колко упорити са от ГЕРБ в това да защитават обществения интерес. Защото тя бе предложена за втори път. Предния не бе скрита в заключителните разпоредби, а си беше откровено изменение на НК. Обаче темата бе позабравена след развихрилия се тогава скандал. Уви, и вторият опит за още едно дело на ползу роду не мина. Румен Радев му наложи вето и къде по убеждение, къде от кумова срама – ветото взе, че мина.

Дръзки и красиви*

Тези два примера са за хоби готвачи. Мастърклас обче са измененията, свързани с бордовете на държавните фирми. Ако не знаете, подходящ за уреждането на тези въпроси е… Законът за железопътния транспорт. Разбира се – пак чрез преходни и заключителни разпоредби. 

Този управленски шедьовър си има опашка – когато в първия си мандат Бойко Борисов се разсърди, че назначените на високи държавни позиции членове на бордовете на публичните фирми взимали по-високи заплати и от премиерската. В резултат – възможността за възнаграждения в бордовете бе премахната. Е, върна се в третия мандат. Преди малко повече от година пък се прие членовете на бордове да се избират с конкурс и в него да не могат да участват висши държавни чиновници. Сега обаче тази неправда се очаква да бъде поправена. Както стана ясно – със закона за жп транспорта. (Бележка: да се изследва склонността за използването на различните видове транспортни средства и плавателни съдове като прикритие).

Този текст обаче е естественото продължение на едно друго законово изменение – с което се отложиха конкурсите за бордовете на публичните предприятия и така те ще текат до… ами, точно допреди изборите. И заради цялата тази работа разни зли езици сега говорят, че властта гледа да се благоустрои преди да е сдала властта и да си гарантира лостове на влияние за черни дни. Завистници. Конкурсите ги е отложил COVID-19, а що се отнася до висшите чиновници в бордовете – те са натрупали такава експертиза като секретари по министерствата, че на кого друг можем да поверим управлението на държавните предприятия?! Кое не е така?

Месото в каймата е от… кайма

Хайде сега малко по-весело, защото той животът не е само затвор, кредити за гражданите и богати висши чиновници. Ако можем да сравним парламентарната динамика и дискурс с популярните тв шоута, то ще е нещо средно между Survivor и „Черешката на тортата“. Печели този, който пръв приложи процедурна хватка, а ако може да е и на ръба на парламентарния правилник – печели торта от шеф Кустев (по „Фермата“). Речите на ораторите от трибуната пък са досущ като писани от новата звезда в българския хайлайф, незабравимата участничка в „Черешката“ – инфлуенсърката Джейми някоя си, за която месото в каймата е от… кайма.

В златния фонд на 44-тото НС ще остане дебатът по „импичмънта“ на председателя Цвета Караянчева, когато народните представители демонстрираха няколкочасова ораторска (и мисловна) класа. От нея разбрахме, че зам.-председателят Веселин Марешки е библейски и житейски мъж, но негови колеги от левицата имали друга сексуална ориентация. Научихме много и за майката на Вежди Рашидов – Славеят на Родопите, както и за световния културен принос на самия Рашидов. А също така и че Пенчо Славейков е бил председател на Народното събрание. Лидерът на БСП Корнелия Нинова бе посъветвана да покани премиера на кръчма, ако иска да му зададе въпрос в рамките на парламентарния контрол. Обаче връх над всичко взе възгласът „В тази зала се краде“! – когато депутати от левицата бяха обвинени, че са откраднали папката с „пасквила“ на оратора от ГЕРБ Спас Гърневки. Имало и малко спречкване в кулоарите, което Антон Кутев заснел с телефона и заплаши записите да стигнат до CNN.

Но на всичко това точката му сложи Караянчева, която коментира от сърце и душа „онзи“ запис с премиерския глас: „Имаше моменти, в която на самата мен ми се искаше да изчезна, направо да скоча от някоя канара в Родопите. Може би трябваше да потъна в небитието, да изчезна може би от лицето на земята…“.

Отчаяните ситуации изискват отчаяни мерки

В най-нови дни ГЕРБ, ОП и „Воля“ се борят с кворума. Най-общо, ситуацията е следната: когато Борисов е в опозиция, „кворумът е задължение на управляващите“, когато е управляващ – кворумът е задължение на опозицията.

И така, кабинетът предлага бюджет за следващата година и депутатите от мнозинството бързо трябва да го приемат. Ама толкова бързо, че чак го вкарват като извънредна точка в дневния ред – аха на ръба на правилника. Да, обаче кворум няма и Караянчева свири почивка, след която почивка в залата се телепортират… карантинирани народни представители, за да натиснат присъственото копче. 

Да си признаем – карантинирани ли са били или не, така и не разбрахме, защото ръководството необяснимо отказа да предостави информация за това. Което не пречи на същото това ръководство да обвинява депутатите от опозицията че „пръскат вирус“, защото ходели без маски и така разболявали колегите от управляващите – от което следва, че кворум не може да се събере. От БСП пък ходят без маски, защото заповедта на здравния министър не предполагала, че пленарна зала е обществено място, на което гражданите си плащат сметките за ток и парно… Не сменяйте канала, защото следва продължение. 

Отчаяни, че искат да работят за народа (както видяхме в предните епизоди), а опозицията саботира това желание, в 12 без 5 се роди промяна в правилника – карантинираните народни представители да могат да се регистрират онлайн, както и да гласуват. На следващия ден на екран в залата изгряха поставените под задължителна изолация, сред които и такива… в болничните стаи, на кислородно дишане. И след като от ГЕРБ и ОП ги „показаха“ (по ръководството на ГЕРБ) и те спасиха кворума, се обърнаха към БСП и ДПС с почти дословното „Как не ви е срам!“. (Бележка: да се провери как единия ден за шефката на групата на ГЕРБ гласуването онлайн е противоконституционно, а на следващия внася искане за гласуване онлайн).

Верни на себе си. Особено при увяхваща подкрепа

Стана малко дълго, като памфлет на Георги Марков на тема прилики между Бойко Борисов и Виктор Орбан, но има още няколко неща, които си заслужава да бъдат споменати. Под медийното прикритие на съобщаването на поредните анти COVID мерки, заметен бе „рестартът“ с новата (уж) конституция. Мнозинството вкара точката в парламентарния дневен ред пак набързо, докато зрителите бяха фокусирани върху здравните власти и това какво ще кажат. Ако още не сте чули – Велико народно събрание няма да има. Изненада: не се събраха гласове за такова.

Верни на себе си, „патриотите“ на Валери Симеонов внесоха предложения, с които се заобикалят общите устройствени планове (каквито почти половината общини в България все още нямат), улеснява се преотреждането на земеделски земи и на практика се улеснява застрояването. В това число на първа линия по Черноморското крайбрежие.

Също верни на себе си, другите „патриоти“ – тези на ВМРО, пак се заиграха с норвежците, чакащи на границата да отвлекат децата ни, като внесоха изменения, с които на практика пада и малката в момента защита на деца, поставени в рискова семейна среда. По-важно е детето, което не е „субект“ (по ВМРО), да остане в семейството!
Минавам само да оставя това тук: към момента социологията не отрежда сигурно място на ОП в бъдещ парламент.

Междувременно мнозинството бетонира и практиката държавните мастодонти да възлагат на държавни предприятия дейности за милиони, а често и за милиарди левове, без открит търг и конкуренция кой да бъде изпълнителят, без никаква публична отчетност. 

Заедно с това депутатите се отметнаха от ангажимента на правителството болниците, които получават 50 на сто от приходите си от публичния ресурс, отново да обявяват обществени поръчки за лекарства, консумативи и пр. 

Смело депутати от ГЕРБ предложиха и изменения, с които прокурор (кръстен от медиите „надглавен“) ще може да разследва Главния (т.е. началника си), като първият ще бъде предлаган от прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет (ВСС) и гласуван от пленума на ВСС с обикновено мнозинство. Става въпрос за същата онази колегия, която като че се управлява от колективен мозък и инакомислещи няма и същият този ВСС, чието „обикновено мнозинство“ гласува монолитно в правата вяра.

Апропо, като за финал (най-накрая), знаете ли коя е една от неконфликтните точки в иначе разделените на управляващи, опозиция (и патерици) парламенти – изборът на съдебните кадровици… Там happy end-ът е гарантиран за всички, а сюжетът вместо екшън е любовна (траги)комедия.

*"Дръзки и красиви" е името на турски сериал. Нещо като вечния The Bold and The Beautiful ("Дързост и красота"), ама не съвсем.