Как антилобистка поправка за частните болници изчезна напът за парламента

Разследване на Генка Шекерова за „Свободна Европа“

Може ли държавната болница в града Х да плати 10 лева за едно лекарство, а частната болница в същия град да плати 100 лева за абсолютно същото лекарство? Не само че може, но даже е законно. Заради тази „вратичка“ Европейската комисия започна процедура срещу България. По този начин се „източват“ и събраните от всички здравни осигуровки. И точно когато правителството реши да затвори тази вратичка, поправката в закона изчезна. Така изглежда тази история, в която много хора не поискаха да застанат с имената си.

В началото на година бившият вече управител на Националната здравноосигурителна каса д-р Дечо Дечев изнесе данни за системно ощетяване на публичния фонд в полза на частни болници. Причината е поправка в Закона за обществените поръчки, според която частните болници, които работят с касата, т.е. с обществен ресурс, не трябва да правят публични търгове, когато купуват лекарства и консумативи. Дечев даде за пример как за едно и също лекарство, на един и същи производител, здравната каса е платила на частна болница седем пъти по-висока цена. Така събраните от здравните вноски на всички български граждани пари изтичат в частен интерес.

Тогавашният здравен министър Кирил Ананиев пое ангажимент да поправи това и в началото на октомври Министерският съвет реши правилата да важат както за частни, така и за държавни болници. Правителството прие проект за такава промяна в закона. Няколко дни по-късно обаче точно този текст е изчезнал от проекта, внесен за обсъждане в Народното събрание.

Скандалът

Голяма част от приходите на частните болници са по клинични пътеки на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Преди и те бяха задължени да правят открити търгове, за да се купуват лекарства на възможно най-изгодните цени и да се пестят общите ни пари в касата. През 2016 г. обаче депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов и група народни представители от различни партии – Реформаторски блок, Патриотичен фронт, АБВ и ДПС, внасят промяна в закона, която освобождава частните болници от това задължение.

През януари тази година беше проведено изслушване в парламента на тогавашния председател на НЗОК д-р Дечо Дечев и министъра на здравеопазването по това време Кирил Ананиев. От изслушването стана ясно, че в Европейската комисия е образувано производство срещу България за нарушение на Договора за функционирането на Европейския съюз. Поискано е частните лечебни заведения, които работят с публични средства, да обявяват обществени поръчки така, както правят и държавните болници.

От сайта на Европейската комисия става ясно, че срещу България продължава процедурата за нарушение във връзка с обществените поръчки. Според източник от Брюксел по време на проверките „Комисията регистрира няколко жалби, според които националното законодателство на България, транспониращо директивите, изглежда несъвместимо с разпоредбите в тях”.

През януари 2019 г. Европейската комисия е изпратила официално уведомително писмо до България. На 28 ноември следва допълнително официално уведомително писмо. “Българските власти надлежно отговориха и на двете писма. Комисията е в контакт с институциите в България, за да отстрани оплакванията”, казва източникът на Свободна Европа.

Първо действие: изчезването

На заседанието си на 7 октомври тази година Министерският съвет е разгледал предложение за изменение на Закона за обществените поръчки. Според него частните болници също трябва да правят обществени поръчки в търсене на по-добра цена за лекарствата и консумативите, плащани от НЗОК. В мотивите на законопроекта пише, че се прави “прецизиране на изисквания, произтичащи от европейското законодателство с цел осигуряване на съответствие по отношение на кръга на възложителите”.

От документите към публичното обсъждане на измененията става ясно, че срещу поправката за частните болници са били Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Националното сдружение на частните болници и Българската болнична асоциация. Правителството отхвърля възраженията им с аргумента, че “изменението на закона е продиктувано от разбиранията на Европейската комисия”.

От стенограмата от заседнието на правителството и публикуваните решения става ясно, че текстът за задължението на частните болници да правят търгове е гласуван. “Така лечебни заведения, които са изцяло частна собственост, но се финансират с повече от 50 на сто от държавния и/или общинския бюджет, или от бюджета на НЗОК, попадат в кръга на възложителите”, се казва в прессъобщение на Министерския съвет от датата на гласуване на поправката.

Между проекта, който е внесен, разгледан и одобрен на заседанието на Министерския съвет, и този, който внесен от Министерския съвет за гласуване в Нардното събрание, обаче, има съществена разлика.

Второ действие: замяната

Свободна Европа изпрати въпрос до правителствената пресслужба по каква причина ключовата поправка липсва във внесения от Министерския съвет законопроект, но не получи контретен отговор. Вместо това в писмото на пресцентъра се казва, че “аналогична промяна ще бъде реализирана чрез Закон за бюджета на НЗОК за 2021 г., с което ще бъде постигнат търсения резултат касата да заплаща лекарствени продукти на всички лечебни заведения на еднаква цена”.

В новия проект на правителството се предвижда, че НЗОК заплаща за лекарствата по-ниската стойност от договорената в рамковите споразумения, сключени от министъра на здравеопазването. “По този начин се осигурява контрол над цените на лекарствени продукти, търгувани между частни субекти (болници – търговски дружества и търговци на лекарствени продукти), но заплащани с публични средства”, казаха от пресцентъра.

Юрист от държавна болница, пожелал анонимност, коментира пред Свободна Европа, че новите намерения на правителството „не могат да решат основния проблем по казуса – необходимостта частните лечебни заведения в страната да се превърнат във възложители на обществени поръчки”.

“Ако частните болници придобият статута на възложители на обществени поръчки, […] те няма да могат да сключват такива договори с лица, с които се намират в конфликт на интереси по смисъла на Закона за обществените поръчки, а той препраща към Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Според юриста, една такава забрана за частните болници ще означава много сериозно препятствие за сключването на спекулативни сделки с контролирани фирми.

Друга важна разлика е, че „изчезналият“ текст щеше да задължи частните болници да осигурят публичност на голяма част от разходите чрез публикуване на информация в регистрите на Агенцията за обществените поръчки.

Ако България не изпълни препоръките на Европейската комисия и не направи равнопоставени частните и държавните болници, когато харчат обществен ресурс, наказателната процедура ще продължи. Това означава финансови санкции срещу страната.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

За повече новини, вижте нашата фейсбук страница.