Защо президентът е длъжен да се въздържи за Навални

”След като Конституцията и ДЕС са разписали главна роля на изпълнителната власт във външната политика, президентът няма право да изземва функции, които не притежава, намесвайки се в работата на някоя от трите власти. Борисов мотивира президента да наруши Конституцията и превиши правомощията си – т.е. подбужда го да извърши престъпление по служба, което му действие само по себе си е престъпление”, пише Румяна Ченалова.

Борисов отново подканил президента Радев да вземе отношение по случая с ареста на руския опозиционер Навални и протестите в Русия с думите: „Няма да ти се карат“. Така правеше синът ми на улицата, когато беше осемгодишен. Отдавна не прави така. Това написа бившият съдия и прокурор Румяна Ченалова, която чисто юридически излага факти и обстоятелства, свързани с правомощия на президента на Република България и каква е конституционно регламентираната предпоставка, която не допуска вмешателството на държавния глава не само по казуса "Навални", а и по всеки друг казус, който пряко и непосредствено засяга външната политика на България и ЕС и не касае българския национален интерес, суверенитет и правата на българските граждани.

Известно е, че когато върху репутацията на България бяха нанесени тежки щети с васалните и незаконосъобрази поклони на Борисов пред Ердоган, президентът Румен Радев зае принципна позиция и осъди незаконните "подаръци" от българския министър-председател към турския президент, а именно – експулсирането на бягащи от режима в Турция турски граждани, търсещи политическо убежище в България, член на ЕС.

Ето какво още изтъква юристът с дългогодишна съдебна практика Румяна Ченалова:

Президентът спазва закона, който Борисов очевидно не е чел. Според чл.24 от Конституцията, външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право. Президентът НЕ РЪКОВОДИ И НЕ ОСЪЩЕСТВЯВА външната политика. Конституцията възлага това задължение на Министерски съвет – чл.105 .

Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и ПРЕДСТАВЛЯВА Република България в международните отношения. Неговите правомощия са КОНКРЕТНО посочени в Конституцията – чл.92. Той има право да отправя обръщения към народа и Народното събрание, както и да сключва международни договори в случаите определени със закон.

Според чл.3 от УПМВнР, министърът на външните работи е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на външната политика на Република България и международните отношения. МВнР разполага с много дирекции, които проучват, подготвят материали и проект за изявления на министъра, които представляват официална позиция на България по всички въпроси от международен характер.

България е член на ЕС и страна по Договора за ЕС, според който има ясно разписани задължения. Като държава-членка България е длъжна да спазва взетите от съответните органи на ЕС решения по общата външна политика на съюза. Съгласно чл. 26 ДЕС, държавите-членки подкрепят активно и БЕЗРЕЗЕРВНО, в дух на лоялност и взаимна солидарност, външната политика и политика на сигурност на Съюза.

Съгласно чл.32 от Договора за ЕС, държавите-членки се консултират взаимно в рамките на Европейския съвет и на Съвета по всеки въпрос на външната политика и сигурността, който е от общ интерес, с оглед на определянето на общ подход.

Съветът на ЕС /който се състои от представители на държавите-членки – министри по съответната политика, която ще се обсъжда/ определя външната политика и политиката на сигурност на ЕС въз основа на насоките на Европейския съвет /състои се от лидерите на държавите-членки/.

Съветът на ЕС може да реши да наложи ограничителни мерки срещу трети държави, образувания или лица.Такива мерки бяха наложени срещу шест физически лица и едно образувание, участвали в опита за убийство на Алексей Навални. Решението е последица от политическото споразумение, постигнато от Съвета по външни работи на 12 октомври 2020 г. Същият правен инструмент беше използван и по случая „Скрипал“. Вероятно такова решение ще вземе Съвета на ЕС и по въпроса с ареста на Навални.

Очевидно е, че официални изявления по определени случаи от международен характер могат да правят министрите на външните работи, както и съответните структури в ЕС, които според Договора за ЕС определят общата външна политика на съюза.

В публикация в Twitter председателят на Европейския съвет Шарл Мишел определи действията на руските власти като неприемливи и апелира Навални да бъде освободен незабавно. Послание в същия дух публикува и главата на европейската дипломация Жозеп Борел. Френското външно министерство се присъедини към призивите за освобождаване на Навални. Париж изрази дълбоко безпокойство заради ареста на опозиционера. Френската страна предупреди, че внимателно следи ситуацията и призова за незабавното освобождаване на Алексей Навални.

Членките на ЕС Литва, Латвия и Естония, чрез външните си министри, призоваха да се наложат "рестриктивни мерки" срещу Русия след ареста на критика на Кремъл Алексей Навални.

Италианският министър на външните работи Луиджи Ди Майо призова за незабавното освобождаване на Навални, като определи задържането му при пристигането му в Русия за "много сериозен въпрос, който поражда безпокойство".

Канадският външен министър Марк Гарно заяви, че Канада осъжда твърдо ареста на Навални при пристигането му в Москва и смята това за неприемливо.

Позицията на една държава е част от външната и политика и се изразява САМО ОТ ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАКОН Я ОСЪЩЕСТВЯВАТ.

Президентът Радев няма такива права и задължения. Неговото мнение няма официален и задължителен за външната политика характер. Нещо повече, съгласно чл. 32 от Договора за ЕС, преди да вземе становище по определен въпрос от международен характер, всяка държава-членка е длъжна да го съгласува със съответните органи на ЕС, които определят външната ѝ политика. В тези структури нито президентът, нито администрацията му участват. Членове са премиери и министри от правителствата на държавите-членки – т.е. представители на изпълнителната власт.

След като Конституцията и ДЕС са разписали главна роля на изпълнителната власт във външната политика, президентът няма право да изземва функции, които не притежава, намесвайки се в работата на някоя от трите власти.

В действителност БОРИСОВ ИСКА ТОЧНО ТОВА ОТ ПРЕЗИДЕНТА – ДА ПРЕВИШИ ПРАВОМОЩИЯТА СИ КАТО ИЗЗЕМЕ ФУНКЦИИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И ВЪНШНО МИНИСТЕРСТВО ДА ОПРЕДЕЛЯ РЪКОВОДИ И ОСЪЩЕСТВЯВА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ.

Борисов мотивира президента да наруши Конституцията и превиши правомощията си – т.е. подбужда го да извърши престъпление по служба, което му действие само по себе си е престъпление.

Ех, Борисов, кой ти дава тези безумни и опасни съвети….

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина