Да живее дистанционното образование, да живее България!

Мутацията на коронавируса настъпва неумолимо и рано или късно пак ще се затворим по къщите. Тоест Европа рано, България късно, но в крайна сметка натам отиват нещата. Затварянето по домовете си има и предимства.

Например семействата ще могат да прекарат още една година заедно по 24 часа в денонощието. Какво по-хубаво от това тоалетната да е единственото място, в което човек може да остане за малко сам? Разбира се, ако децата са вече големи и не идват да „акате заедно“, и ако нямате котки. И разбира се, ако престанат да ви думкат по вратата на всеки 45 минути!

Аз като майка на тийнейджър съм изключително благодарна за възможността, която ми даде коронавирусът. През последните 12 месеца синът ми започна отново да употребява пълни изречения в комуникацията си. Вместо да минава само с „да“ и „не“ като в обикновените тийнейджърски времена, сега се налага да употребява и „Не ми пука!“, „Разкарайте се от стаята ми!“, както и  „Нямаме химия онлайн, тя отпадна като предмет“ (долна лъжа, която успях да разкрия три месеца по-късно). А въпросът „Кога ще ходим пак на училище, нямам търпение?“ го записах дори на видео и един ден ще го пускам на внуците, за да ги заблудя, че баща им е бил ученолюбив.

Най-голямото предимство на сегашните времена обаче е, че те ни дават втори образователен шанс. Така като гледам как вървят нещата с дистанционното обучение, мога да ви уверя, че подрастващото поколение ще си остане доста неграмотно, но за сметка на това родителите ще изкачат следващото стъпало в еволюцията. Никога досега светът не е имал толкова образовани родители.

Аз, например, по време на първата си училищна кариера, така и не проумях законите на Нютон. Но прозрението дойде миналата седмица, когато се наложи да ги преподам на сина ми. Ако и на вас ви предстои този урок, мога да ви кажа от сега: да обикаляте къщата и крещите „Нютон, бе, Нютон!“, не помага. Трябва все пак да седнете и да прочете внимателно 3-4 пъти урока. Една приятелка каза, че на две чаши вино всичко й се изяснило внезапно. Аз не съм привърженик на пиенето по време на учене и затова се понапънах, но схванах. Как го обясних после на пубера няма да обяснявам тук, че ще ме издадете на социалните. Но стана.

Също така този път не избягах от урока за изчисление на площ на паралелограма, даже се улавям в магазина, че пресмятам площта на рафтовете със зеленчуци и ги вадя от площта на рафтовете с брашно и ориз. Приятно е. Приех с радост и предизвикателството да проверявам контролните по испански, без да знам испански. Кога друг път ще ми се отвори такава възможност? Признавам, че понякога се уморявам, особено заради дребната подробност, че преподавателският процес върви паралелно с работния ми. Та сега вече не лъжа и не преписвам в училище, но прилагам всякакви трикове, за да мина между капките в работата. Например по време на видео-конференциите пиша домашните по немски. Знаем, че не е редно, не бива, не е възпитателно и блаблаблабла, ама ЕЛАТЕ ВИЕ ДА УБЕДИТЕ ТИЙНЕЙДЖЪР ДА НАПИШЕ ЛЮБОВНА СЦЕНА ЗА ПИЕСА и то за предмет, който не го интересува изобщо. А и все пак той ми ги проверява после за грешки!

В рамките на този образователен процес дори взех да си правя планове за бъдещето. За второто ми бъдеще. Ако издържа успешно матурата, бих могла да започна всичко на чисто. И този път да стана нещо, което носи пари, без да се налага да работя много. Например депутат. И със свежите си знания да направя една блестяща предизборна програма.

Например, ако се кандидатирам от ВМРО, бих апелирала към всички да спазват мерките от чист патриотизъм. Даже се чудя как самите патриотари не са се сетили още да го направят. Ами сметнете! Какво би станало, ако 7 милиона българи спазват дистанция от метър и половина помежду си наистина? Че то така от София до Торонто ще стигнем, бе! Ето ти и България на дузина морета и няколко океана, няма какво да си играем с трите морета и македонците само. Разбира се, може да се наредим и по посока Владивосток, пак ще го докараме до Сибир. Ама в коя посока точно да се редим ще го решаваме в крачка, както винаги. А най-вероятно ще тичаме ту натам, ту насам.

Което пък свързва ВМРО по логичен начин с БСП. В тяхната кампания можем да подходим и с малко по-сложни познания, все пак те не са прости патриоти и могат даже и да четат. За политическия курс на БСП подходящи са знанията от кинематика на въртеливото движение, както и теорията на разнопосочните сили при закъснително въртене. Сещате се, дето уж тичаш към Владивосток, но все пак не мръдваш от Европарламента и големите му заплати в Брюксел. За ГЕРБ бих се върнала обратно към химията и онези чудни фокуси, в които червеното става синьо, а синьото червено и докато всички охкат и ахкат, целият инвентар изчезва.

За ДПС нямам добри новини. Досега те разчитаха на избирателите на ВМРО, които все още вярват, че Йосиф Сърчаджиев наистина е Караибрахим и са готови да бранят Елица с татуси, ледени хора и греяна ракия до самата си смърт. Сега обаче на сцената излизат все по-образовани родители, които знаят, че „Време разделно“ е само филм, а „Балканджи Йово“ – преработена песен, и ще спрат да стряскат електората на ДПС, който пък току-виж реши, че вече няма нужда от защитника си.

Та с две думи – да живее дистанционното образование, да живее България! (Упс, това бяха седем думи! До матурата ще трябва да поработя над смятането!)